10 нови IT училища? Бизнесът е все по-ангажиран с образованието
Успехът на софтуерния бранш рефлектира върху този на цялата икономика
Във време, когато дигитализацията прониква все по-дълбоко в икономиката, образованието по технологии, точни и инженерни науки придобива още по-голямо значение от когато и да било. В България обаче този клон от просветната система, а и тя като цяло, имат нужда от сериозно заздравяване, за да могат в някакъв момент да разцъфнат и дадат плода, от който бизнесът има нужда. Докато държавата тепърва опитва да съживи сектора, при това тромаво и плахо, не е изненада, че се появяват все повече частни инициативи, допълващи или дори изземащи функциите ѝ да образова.
Паралелно с разрастването на IT бранша, особено силно през последните 10-15 години, ярко пролича липсата на кадри, които да попълнят редиците на появяващите се български и чуждестранни фирми. Така бизнесът започна сам да създава академии и да си обучава необходимите му специалисти.
Индустрията обаче се развива бурно и ако към 2020 г. заетите наброяват 40 800, то до 2025 г. прогнозата е да бъдат разкрити още над 32 000 работни места. Именно липсата на хора може да спъне подема на сектора, чиито просперитет или съответно застой рефлектират върху цялата икономика, все по-зависима софтуера и иновациите.
В този контекст БАСКОМ поиска от държавата нови 10 технологични училища в страната. От браншовата асоциацията настояват, че образованието и подготовката на таланти за индустрията остават ексклузивен приоритет. А председателят на УС на асоциацията Доброслав Димитров очерта основните предизвикателства пред индустрията на национално ниво така:
без повече експерименти с максималния осигурителен праг, без промяна в данъчната рамка, позициониране на България като добро място за IT кариера и създаване на нови 10 технологични училища в страната през следващите четири години“.
Отговорът на IT компаниите
Че заради лошото образование бизнесът е принуден сам да обучава кадрите си, когато постъпят на работа, е добре известно отдавна. Пейзажът донякъде се промени с появата преди години на частни академии, които започнаха да предлагат практическо обучение на желаещите да се развиват в IT сферата. Така към днешна дата част от заетите в сектора всъщност нямат тапия от МОН за завършено образователно ниво. Но пък имат по-важното – знания и умения, предоставяни им от практици.
Телерик Академия бързо се утвърди на пазара и проправи път към него на други. Така например Светлин Наков, първоначално част от мениджърския ѝ екип, впоследствие основа СофтУни. Председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров също има своя принос – академията „ИТ таланти“ към основаната от него Imperia Online. Тези няколко примера не изчерпват списъка, като той дори расте.
Коментирайки острия недостиг на кадри, регионалният директор „Продажби“ на Acronis Иван Дудин каза в интервю пред Economic.bg преди месец, че компанията за киберсигурност също се насочва към образованието и се заема с обучението на експерти. За целта в България представителство вече има техният швейцарски институт – Шафхаузенски технологичен институт.
За по-малко от година връзката…
… бизнес-образование-наука-държава…
… намери нови и доста по-смели проявления. От пролетта насам погледите са вперени в амбициозния проект на Мартин Вечев – Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (Institute for Computer Science, Artificial Intelligence and Technology – INSAIT). Още през април стана ясно, че българската държава ще инвестира в него 170 млн. лв. през идните десет години, а заедно с публичното финансиране е осигурено и частно такова.
Тогава вниманието привлякоха имената на гигантите Google, Amazon Web Services и DeepMind, чиято подкрепа за INSAIT е повече от добър знак. Миналия месец стана ясно, че това ще направи и американската компания VMware. Най-голямата софтуерна фирма в страната ни по приходи обяви дарение в размер на 1.5 млн. долара, с което затвърди ангажимента си да помага за развитието на талантите в региона.
Сред българските IT играчи с фокус към образованието изпъква името на хостинг компанията SiteGround, която е един от най-големите инвеститори в сектора. На INSAIT фирмата ще дари 12 млн. лв. през следващите пет години, а на развиващата се в средното образование Фондация „Заедно в час“ – 300 хил. лв. за периода 2022-2024 г.
Примерите са илюстрация за онзи добре работещ и устойчив модел на партньорство, който може да изведе българското образование на адекватно и дори световно ниво. Междувременно като сигнална лампа трябва да се има предвид, че:
Не можем да очакваме добро образование по информационни технологии, без да си даваме сметка, че 40% от учениците са функционално неграмотни“, както отбеляза Наталия Митева, член на УС на БАСКОМ.