50 години опит отварят пътя на България в индустрия за €330 млрд.

Оценявана на около 330 млрд. евро, космическата индустрия е една от най-перспективните в съвременната икономика и поле за потенциално бурно развитие на България в нея. Страната ни има над 50 години опит в областта, а активността на бизнеса в сферата в последно време дава надежда за още по-смели начинания. 

Перспективата е увеличение на българската вноска в Европейската космическа агенция“, даде заявка министърът на иновациите и растежа Александър Пулев на заседанието на Съвета на министрите в Европейската космическа агенция в Париж. 

България влезе в голямото семейство на ЕКА – макар и не като пълноправен член – едва през 2014 г., когато бе останала последна извън него заедно с Хърватия. Към онзи момент това бе дългоочаквана стъпка, отлагана от редица правителства с претекста, че членският внос е твърде висок. Добавената стойност обаче е несравнима. Оттогава насам над 40 български космически проекта са получили над 7 млн. евро по програмата на агенцията. Експертите са единодушни, че колкото повече се задълбочат тези отношения, толкова по-голяма ще е добавената стойност впоследствие. 

Към момента частните инвестиции в световната космическа индустрия се оценяват на около 12.2 млрд. евро, а организации като ЕКА планират да инжектират нови и нови средства. За сравнение, само Европейската космическа агенция е инвестирала над 1 млрд. евро в иновации, които да се приложат в европейската космическа индустрия в периода 2018-2021. По програмата ѝ „Разширено изследване на телекомуникационните системи“ са отворени най-малко 17 700 работни места. За следващото десетилетие се очаква пазарът на приложения за наблюдение на Земята да удвои приходите си от приблизително 2.8 млрд. евро до над 5.5 млрд. евро. 

По-рано тази година България направи още една стъпка в тази посока, като подписа с ЕКА Споразумение за европейска кооперираща държава. Освен че символизира нарасналия интерес на страната ни към засилено сътрудничество с агенцията, то на практика дава възможност на български фирми и научноизследователски организации да участват в процедури за подбор и да реализират своите проекти с космическо приложение. 

„Вярваме, че новоподписаното Споразумение с ЕКА тази година ще насърчи повече космически компании да участват в програмите и да увеличим инвестициите в космическата индустрия на България“, каза в тази връзка Александър Пулев. 

По думите му страната ни се интересува от намиране на потенциални партньори в технологиите, по-специално свързаните с CubeSats. Пулев подчерта, че разработването на нови услуги и приложения ще насърчи участието на малки и средни предприятия и стартъпи в космически проекти и приложения. 

Досега сътрудничеството с Агенцията е донесло важни ползи за разработването на информационни системи за мониторинг на хидроенергийни резервоари, изграждане на космически оранжерии и производство на космическа храна. Също така и в разработване на комуникационни сателитни терминали; софтуерни платформи за агрегиране и анализ на данни от сателитни; наносателитни захранващи системи; наземно наблюдение на земеделски и горски територии и други.