Наесен поне 4 милиона българи трябва да гласуват

Проф. Константинов, каква е политическата картина в момента, след гласуваната оставка на кабинета "Орешарски"?

Картината е сравнително ясна. Прави се опит да излезем от една много дълбока политическа криза. В демократичните държави изходът от такава ситуация е чрез вот. Така че отиваме на изборите, които могат да са на 5-и октомври или на 12-и, каквато вероятност все още има. На 5 август ще бъде назначен служебен кабинет, но дотогава сегашното правителство може да работи спокойно. Има толкова много неща, които трябва да се свършат и важни поправки по закони, които трябва да преминат. Тоест, поне накрая нека тези хора поработят малко.

Какво следва оттук нататък и може ли да бъде решена тази политическа криза чрез избори?

Следват избори и каквото каже народът. Аз лично се надявам на един формат на правителство от Европейската народна партия (ЕНП), която да има достатъчно стабилно мнозинство, за да може да управлява страната. Под този формат аз виждам ГЕРБ и Реформаторския блок, които трябва да постигнат минимум 121 мандата. Трябва да видим едно дясно или дясно-центристко управление, което за разлика от досегашното, да се базира на ясно разписана коалиционна политика. Това е особено важно, защото  времената, които предстоят, са изключително тежки. И не само за България. В момента Европа преживява много сериозни трусове заради ситуацията в Украйна, а и не само. Нужно е единение на народа, а не тъпо политиканстване и опозиционерстване.

Има тенденции дори в Европарламента за обединяване на левица и десница срещу скептични настроения. Възможно ли е да бъде приложена такава идея и тук?

Това е възможна опция, която се нарежда след формата "ЕНП". Това може да включва само двете големи партии - ГЕРБ и БСП, но може да включи и някоя малка, в знак на добра воля и за по-стабилно мнозинство и по-голямо обществено доверие. Виждаме такова нещо в Европейския парламент (ЕП), в Германия, в Австрия и други страни. Случвало се е дори в Чехия. Не мисля обаче, че страната е узряла за голяма коалиция. Така че като първи опит виждам логично мнозинство от представители на ЕНП. За целта има едно необходимо условие - Реформаторският блок да влезе в парламента. И към него трябва да присъства и подробно разписано коалиционно споразумение, характерно за "белите" държави. Такова отсъстваше в досегашното управление и беше един от основните фактори за свалянето на властта.

Може ли да се определи в какво се корени подадената оставка - дали е по-скоро в бойкота на ГЕРБ и неидването им в парламента или в "депесарския шут", който БСП получи след евроизборите?

Това правителство беше обречено още от самото начало. Всички знаем на коя политическа сила се разчиташе, за да се състави кворум. Тази ситуация не може да продължи дълго време. Като добавите към това уличния натиск, тежката икономическа ситуация, в която навлиза страната и банковата криза, то става ясно, че тази власт нямаше да може да изкара зимата по нормален начин. Затова решиха да подадат оставка сега, което е правилен вход. Правителството "Орешарски" стана едно от най-късо управлявалите в страната. Най-късото е това на Филип Димитров, а на г-н Орешарски е след това.

Има ли правилна формула за стабилно управление? Политическото нагаждане спрямо публиката или твърдите реформи е успешната стратегия за изкарване на цял мандат?

Правилният път очевидно са реформите. Иначе рискуваме да "падне" държавата. Докато известен брой български политици не си сложат "главите в торбите", реформи няма да има. Крайно време е в тази страна да се появят и истински държавници. Ако политикът мисли в само за следващите избори, то държавникът мисли няколко хода напред.

Има някои абсолютно необходими стъпки - пенсионната и здравната реформа. В образованието нещата също са трагични. И накрая остава обезбългаряването. Там ситуацията излиза извън контрол. Депопулацията на българското население е опасна, тя е непозната за страната в последните 1200 години. Такова намаляване на броя на населението досега не се е случвало.

Смятам, че българското общество е готово за реформи. Само че, ако те бъдат обяснени аргументирано и ако не се шикалкави, а се прави открито. Трябва да бъде поискано доверие за такива реформи, и смятам, че то ще бъде дадено. Хората инстинктивно чувстват, че са на ръба. Ако българските граждани имат разум, те ще дадат това доверие на управниците, стига политиците да го оправдаят. Това е тежката задача пред парламента днес, защото хората загубиха вярват в политиците и парламента, а това е много страшно.

Може ли да се очаква от следващо правителство подобна стъпка?

Това е шансът на България. Не мога да кажа дали доверието ще бъде оправдано. Но аз съм от хората, които остават в България и искат да се случи. И не съм само аз, всичко е в нашите ръце.

Какви са нагласите в момента за изборите? Ще отидат ли хората с доверие пред урните наесен?

Отсега мога да прогнозирам една средна избирателна активност. Ако отидат 4 милиона пред урните, това ще бъде много добър резултат. Това са 65-70%. Не вярвам да отидат и по-малко от 3,5 милиона граждани. Това е диапазонът на участието в следващите избори и аз мисля, че ако това се случи, то това ще даде доста голям запас на доверие на следващата власт. Ако обаче излезнат 2,5 - 3 милиона души да гласуват, това ще бъде катастрофа за България.