Смяната на властта в Киев носи опасност от нова газова криза

Победата на революцията в Украйна ни заплашва с нова газова криза – действащото ръководство на националната акционерна компания (НАК) „Нафтогаз” вчера закупи цели пет пъти по-малко синьо гориво от руския монополист „Газпром”.

Според агенция Reuters от украинския национален доставчик не коментират какви са причините на намаленото газоподаване по газотранспортната система и дали са засегнати количествата, които се транзитират за Централна и Южна Европа.

Пояснява се, че преди седмица НАК „Нафтогаз” преведе половината (около 1,28 млрд. долара) от общия дълг (2,634 млн. долара) на „Газпром” за доставките през 2013 г. За другата половина украинската компания поиска отсрочка до 15 април.

Освен това „Нафтогаз” получава в момента руски газ на всеки три месеца на цена от 268,5 долара за 1 000 кубика. Но в случай, че до 10-о число на всяко ново тримесечие Киев не подписва допълнително споразумение за коефициента на намалението, то се отпада.

Украинският газов експерт и бивш сътрудник на „Нафтогаз” Валентин Землянски коментира, че до няколко дни трябва да стане ясно кой ще води преговорите с „Газпром”, веднага щом бъде формиран коалиционният кабинет.

Освен това „Газпром” има реално какво да губи от смяната на властта в Украйна – до края на 2014 г. предишното правителство на Николай Азаров обеща да се определи начина на модернизиране на ГТС. Според тогавашния и.д. министър Едуард Ставицки се разглеждаше вариантът за създаване на консорциум между „Нафтогаз” и „Газпром” и привличане евентуално на трети инвеститор.

Най-вероятно обаче правителството на досегашната опозиция да предпочете варианта за заем от Еврокомисията (ЕК) с цел влизане на Украйна в общоевропейско енергийно пространство и откъсването й от влиянието на Москва и „Газпром”.

В случай, че до началото на март обаче новата власт в Киев не се разбере с Москва, която вече демонстрира непризнаването на победилия Майдан, то Европа ще се окаже пред нова заплаха от газова криза. Украйна за целта вече има изградени реверсивни интерконектори със Словакия и Унгария. България обаче от 2009 г. насам не може да дострои газовите връзки с Румъния, Гърция, Турция и Сърбия – така отново капанът на евентуалната газова криза остава широко отворен. Същите проблеми при евентуална нова криза с доставките ще изпитат Молдова и Македония, които са по трасето и, евентуално, Турция, която обаче за целта разполага с големи газохранилища.