Златното правило – няма пари, режеш разходи
Крайно време е правителството, било то и служебно, да престане просто да констатира недостига на средства и да вземе мерки за елиминирането му, посочва икономистът
Калоян Стайков:
Златното правило при публичните финанси има много разновидности, но в най-простия му вариант се свежда до следното: правителствата теглят заеми единствено за да финансират инвестиционните си разходи, от които печелят бъдещите поколения; текущите разходи, от които печели сегашното поколение, се финансират с приходите от данъци и такси. От публикуваните данни за изпълнението на консолидирания бюджет за първите седем месеца на 2014 г. се вижда, че националните капиталови разходи (без тези от европейските средства) са близо 600 млн. лв., докато дефицитът е близо 1,15 млрд. лв. С други думи близо половината от дефицита до момента произтича от невъзможността на текущите приходи от данъци и такси да покрият текущите разходи.
Към тази картина трябва да се прибавят и новите искания за допълнителни разходи като например 117 млн. лв. за НЗОК и 97 млн. лв. за МВР, както и 617 млн. лв. по-малко приходи в Агенция „Митници”. С други думи към по-високите разходи трябва да се прибавят и по-ниската събираемост, които заедно ще увеличат нуждата от дефицитно финансиране на текущите разходи.
Златното правило не е абсолютно и може да бъде нарушавано при определени условия. Подобни правила присъстват в основното законодателство – конституция или друг закон, на редица страни като Австрия, Германия, Испания, Италия и Франция, което позволява нарушаването им при наличие на природни бедствия, сериозни икономически сътресения или други непредвидени обстоятелства. Единственото „непредвидено обстоятелство” тази година е твърде оптимистичната прогноза за бюджетните приходи, каквото имаше и през 2009 и 2010 г. На този фон призивите за втора актуализация на бюджета през 2014 г., преди да бъдат положени достатъчни усилия за свиване на разходите, изглеждат меко казано несериозни.
Според приетата консолидирана бюджетна рамка за 2014 г. прогнозните разходи за заплати и стипендии трябва да са с близо 178 млн. лв. по-малко в сравнение с реализираните през 2013 г. От данните за консолидираните разходи за първите седем месеца се наблюдава ръст от 96,5 млн. лв., т.е. общ преразход от около 274,5 млн. лв., и то само до края на юли. Прогнозираното увеличение на социалните разходи и стипендиите през тази година в сравнение с изразходваните средства през 2013 г. е близо 113 млн. лв. Само за първите седем месеца на годината са изхарчени 551 млн. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година, което прави общ преразход от близо 664 млн. лв. Т.е. общият преразход по тези пера за първите седем месеца е 938,5 млн. лв. От изпълнението на бюджета до момента излиза, че има сериозен проблем с прогнозирането не само на приходите, но и на разходите или най-малкото – неспособност управляващите да се придържат към първоначалните планове. От първи юли 2014 г. бяха увеличени пенсиите с 2,7%, което неминуемо означава по-висок разход, но той би следвало да е предвиден в бюджетната рамка, а не да се прави в движение, без да е ясно дали бюджетът може да си го позволи. Нещо повече, изключвайки статистическия ефект от увеличението на пенсиите от началото на април 2013 г., социалните разходи в периода април-юни 2014 г. са със 124,5 млн. лв. по-високи в сравнение със същия период на предходната година. Дори и само този ръст надминава прогнозното увеличение за цялата 2014 г.
При капиталовите разходи е трудно да се правят прогнози, тъй като те традиционно не се изпълняват, дори и само заради зависимостта им от темпа на усвояване и превеждане на парите от европейските фондове. Така например през 2013 г. са заложени 5,36 млрд. лв. капиталови разходи, а са изразходени едва 4,1 млрд. лв., което е неизпълнение от 23,5%. Ако оптимистично приемем, че тази година неизпълнението ще е наполовина, т.е. 11,8% и при заложени капиталови разходи за 2014 г. от близо 5 млрд. лв., то може да се очаква икономия от около 590 млн. лв. Към това трябва да се прибави и икономии от близо 247 млн. лв., които са реализирани при текущите разходи – при заложено увеличение от 215,5 млн. лв., похарчените средства са с 31,4 млн. лв. по-малко. Т.е. ако изпълнението на разходите за текуща издръжка продължи със сходни темпове до края на годината и оптимистичното допускане за неизпълнение на капиталовите разходи се потвърди, потенциалните икономии по тези две пера възлизат на около 837 млн. лв.
Тези четири разходни пера, заедно с разходите за осигуровки, които са обвързани с разходите за заплати и възнаграждения, съставят близо 92% от консолидираните разходи без трансферите от националния бюджет и вноската в бюджета на ЕС. От изпълнението на консолидираните разходи за първите седем месеца се вижда, че има сериозен преразход при заплатите и социалните разходи, който, ако бъде овладян, може значително да облекчи фискалната позиция на страната и да намали натиска за нова сериозна актуализация и допълнително увеличение на държавния дълг. Крайно време е правителството, било то и служебно, да престане просто да констатира недостига на средства и да вземе мерки за елиминирането му или поне за свеждането му до минимум.
Източник: Институт за пазарна икономика