Част от въглищните региони в България получават бонус от държавата

Някои от засегнатите въглищни региони в България ще могат да се възползват от по-голяма държавна помощ за развитието си. Това реши Министерският съвет, който промени Картата на регионалните помощи на България, приета от Европейската комисия през юни.

Накратко: с решението допустимите проекти в регионите могат да получат допълнителна държавна помощ за развитието си в рамките на новия програмен период 2022 – 2027 г., като промяната засяга само някои от тях.

Максималният размер на помощта ще бъде увеличен с 10% за териториите, определени за подпомагане по линия на Фонда за справедлив (ФСП) като част от териториалните планове държавите членки. Това са Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Симеоновград, Тополовград, Харманли, Димитровград и Хасково, чийто праг се вдига от 50 на 60%. От 60 на 70% се вдига прагът на Ямбол, Елхово и Тунджа.

Съобразно решението на Еврокомисията изменението за бонусите, свързани с Фонда за справедлив преход, влиза в сила със задна дата – от 1 януари 2024 г. и не засяга вече предоставени помощи. В този случай по-благоприятните проценти на интензитета се прилагат при натрупване на помощи.

„Интензитет на помощта“ означава размерът на помощта, изразен като процент от приемливите разходи. На практика това позволява предприятията в областите да ползват по-висок интензитет (с до 10%) от досегашния.

МС уточнява, че областите Перник и Кюстендил не са допустими заради член от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който гласи „помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“. Накратко Перник и Кюстендил са част от Югозападния регион на планиране, който е с най-високо равнище на икономическо развитие в страната, най-вече заради София. По тази причина за тях не се прилага бонусът по линия на справедливия преход в Насоките на ЕК.

Предисторията е, че в края на 2023 г. ЕК одобри нова версия на Програма „Развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г. с включени приоритети и финансиране от Фонда за справедлив преход (ФСП). Приложения към програмата са и 3-те Териториални плана за справедлив преход на областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. На 3 юни 2024 г. Комисията прие допълнение на Насоките си за регионална държавна помощ, касаещо периода 2022-2027 г. Настоящата актуализирана Карта на регионалните помощи на Република България транспонира промените в двата документа у нас.

Второто изменение позволява бонус към максималния интензитет на помощ за „Стратегически технологии за Европа“ (STEP), с който ще се подпомагат технологии от критично значение и нововъзникващите стратегически технологии и съответните им вериги за създаване на стойност. Съгласно Регламент (ЕС) 2024/795 изменението на практика обхваща цифровите технологии, включително тези, които допринасят за постигането на целите и задачите на „Политическата програма Цифрово десетилетие“ до 2030 г., многонационалните проекти, определени в член 2, точка 2 от Решение (ЕС) 2022/2481, иновациите в областта на дълбоките технологии, чистите и ресурсно ефективни технологии. В тях влизат и технологии за нулеви нетни емисии съгласно определението в Акта за промишленост с нулеви нетни емисии, както и биотехнологии, включително лекарствени продукти, включени в списъка на Съюза на критично важните лекарствени продукти и техните компоненти.

За инвестиции, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) 2024/795, максималният интензитет на помощта в съответния регион може да бъде увеличен с до 10 процентни пункта в региони от тип „а“ и до 5 процентни пункта в региони от тип „в“.

Изменението, което касае стратегическите технологии по Регламент (ЕС) 2024/795, също влиза със задна дата - от 1 март 2024 г.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.