Айнщайн се оказа прав за гравитационните вълни

 Учени откриха първото пряко доказателство за съществуването на гравитационните вълни, век след като Алберт Айнщайн говореше за тях в своята Теория на относителността. В нея той твърди, че гравитацията е изкривяване на пространството и времето, предизвикано от присъствието на материя.

Със специална техника Американската научна фондация (АННФ) е засекла гънки във време- пространството, предизвикани от масивни небесни обекти. Става ясно, че преди 1,3 млрд. години две черни дупки са се слели и са създали колебания, които са засечени при нас на 14 септември 2015 г.

"Това носи нов поглед върху небето, който ще разшири разбирането ни за космоса и ще доведе до неочаквани открития”, заяви Франс Кордова, директор на АННФ, който сравни откритието с решението на Галилео Галилей да насочи телескопа си към звездите, пише БГНЕС.

Феноменът е засечен чрез два подземни детектора, разположени в САЩ. Те са създадени да улавят малките вибрации на преминаващи гравитационни вълни.

Проектът на АННФ, е известен като Лазерна интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO), преди него теорията не можеше да бъде потвърдена. От септември насам учените са потвърждавали данните, преди да ги обявят официално.

Гравитационните вълни са мярка за разтяганията в космоса. Те са ефект от движението на големи маси, които опъват тъканта на време-постранството – виждането на космоса и времето като единен и свързан континиум. Вълните се движат със скоростта на светлината и не могат да бъдат спрени и блокирани от нищо.

Според Айнщайн време-пространството може да бъде сравнено с опъната мрежа, която се огъва от тежестта на даден обект. Гравитационните вълни са като трептенията върху водната повърхност, когато в нея падне камъче или друго нещо я докосне. До този момент учените успяваха да калкулират присъствието на гравитационни вълни, но никога не бяха наблюдавали пряко такива.

Според Дейвид Шуумейкър, ръководителят на LIGO, засеченият сигнал е точно това, което учените са очаквали да видят, основавайки се на гравитационната теория на Айнщайн от 2016 година. „Звуковата форма изглежда като чуруликане. То започва в ниските честоти, 20 или 30 херца, като тон от бас китара и само за секунда стига до 150 херца”, обясни Шуумейкър.

Това отговаря на движението на орбитите на две черни дупки, които се приближават все по-бързо и се превръщат в единен обект, добавя ученият.

Откритието е фундаментално, тъй като черните дупки не излъчват никаква светлина, а сегашните астрофизически инструменти са основани на разчитането на светлината, пише АФП. Новите данни и новосформиращото се поле за изследвания могат да помогнат за обяснението на формирането на галактиките и други големи материални обекти във Вселената, допълва Шуумейкър.