Акцизната драма с бездимните цигари в повече детайли

Идеята за шоково вдигане на акциза върху нагреваемите тютюневи изделия в страната предизвика истинска буря от коментари и политически обрати през последната седмица. Поради спецификата на темата много от коментарите имаха общ характер и не успяха да хванат някои от важните детайли – такъв например е данъчната основа на нагреваемите изделия. Последното развитие, а именно, че най-вероятно следващата седмица все пак ще се предложи увеличение на акциза – евентуално до 50% от този на класическите цигари, означава, че вниманието трябва да е точно в детайлите.

Акцизната политика върху тютюневите изделия в България си има своята история на резки и необясними промени (например торпелирането на акцизния календар от 2015 г.). Познати са ни и ефектите от учебникарски данъчен шок на пазара – големият пример е от 2010 г. Макар и да говорим за все още нишов продукт – нагреваемите изделия, поуките от предишни грешки би трябвало да не се забравят. Ценовата достъпност на тютюневите изделия и еластичността на търсенето им в България е такава, че подобни стъпки неизбежно водят до огромна реакция на пазара. Ако приемем, че политиката има здравна и данъчна цел, то безспорно здравната ще бъде напълно загърбена – ще се ограничи възможността хората да се откажат от класическите цигари.

Преди точно една година ИПИ участва активно в процеса по приемане на акцизната рамка на нагреваемите изделия. Казусът тогава беше, че в тези изделия има тютюн (за разлика от електронните цигари), което автоматично ги прави акцизен продукт. Липсата на акцизна рамка за тях на практика водеше до невъзможност те да влязат в страната и блокиране на пазара. Тогава предложихме детайлна акцизна рамка, която да отговори на европейската практика – виж тук.

Водещите предложения на ИПИ бяха да се изчисти дефиницията на новите изделия и да се приеме подходяща данъчна основа. По отношение на класическите цигари, данъчната основа е ясна – това са късовете цигари. При нагреваемите изделия обаче не е толкова просто. Те са различни по своя характер – едни са на късове (като познатите хийтове), други обаче са на ампули, капсули и т.н. Тепърва алтернативните нагреваеми изделия, в т.ч. и на другите компании в сектора, ще навлизат на пазара. Именно поради разнородния характер на нагреваемите изделия, предложихме данъчната основа да е количеството тютюн в изделието, а не просто броя късове. Това е практиката в почти цяла Европа и това беше прието с пълен консенсус от всички участници (депутати и външни наблюдатели) на обсъжданията в бюджетна комисия.

Последният спорен момент беше акцизната ставка. Стъпвайки на практиката в Европа предложихме два варианта – нулева ставка в първата година (за да се види има ли въобще интерес към изделието на родния пазар) или изравняване на ставката с тази на тютюна за свиване. При последния данъчната основа е отново количеството тютюн. Беше възприет вторият подход, който между другото е и доста разпространен в Европа. С това се прие новата рамка и тя общо взето следваше общата европейската практика – като дефиниция, данъчна основа и ставка.

Текущият законопроект за спешно вдигане на акциза на нагреваемите изделия (виж тук) всъщност не просто изравнява акцизната тежест на класическите цигари и хийтовете, но на практика ги третира еднакво и като данъчна основа – брой късове, а не количество тютюн. Подобно третиране е неадекватно по отношение на нагреваемите изделия, тъй като някои от тях просто нямат „късове”. Отделно това ги връзва с адвалорния (пропорционалния) компонент на акциза, което може да има неподозирани, вредни ефекти за иновативните продукти, които тепърва ще навлизат на пазара. не е случайно, че масовата практика в Европа е нагреваемите изделия да се облагат само със специфичен акциз, тоест акцизната тежест да не се обвързва с ценовите решения на компаниите.

Водещ момент в предложението е, особено при обсъжданите нови варианти (50% от акциза при цигарите), е какво да бъде отношението между акцизната тежест при цигарите и тази при нагреваемите изделия. Първоначалното предложение за отношение 1 към 1 (равен акциз) го няма никъде в Европа. Всички други страни прилагат различна по-ниска ставка за нагреваемите, като обикновено разликата между акцизната тежест върху кутия цигари и кутия хийтс е в рамките на 3-4 пъти. Така например, отношението между акцизната тежест върху кутия цигари хийтс е 3.8 към 1 в Румъния, 2.9 към 1 в Гърция, 8.2 към 1 в Сърбия. В България сега е 3.8 към 1, тоест сходно с практиката в съседните държави.

Новата теза, че подобни разлики ги има само в Източна Европа (тук се правили експерименти), а в Западна Европа акцизът бил по-висок също не е вярна. В слуая просто се цитират трите най-тежки случая – отношението на акцизите между цигари и хийтс във Франция е 1.5 към 1, в Испания и Италия е 2 към 1. В други богати държави обаче е различно – в Холандия е 5.8 към 1, в Дания е 5.3 към 1, в Швейцария е 4.6 към 1. Други по-сходни с нас държави също имат подобни нива – в Полша е 5.3 към 1, в Литва, Латвия и Естония е в рамките на 5 към 1, в Словакия и Словения е над 4 към 1. Тоест масовата практика в Европа е за чувствителна разлика между акциза върху циагрите и този върху нагреваемите изделия, като средната разлика в ЕС е по-голяма спрямо текущата в България.

Ако бъде прието новото предложение за акциз върху нагреваемите в рамките на 50% от този върху цигарите, то България би се наредила веднага след Франция като страната с най-тежко облагане на новите продукти. И тук обаче идва казусът, че новото предложение звучи като уеднаквяване на акцизната рамка между хийтс и цигари и просто отстъпка от 50% в ставката. Тоест промяната в данъчната основа все още е в сила, което е глупаво и ще създаде проблеми пред новите изделия. Каквито и обсъждания да се правят по отношение на ставката и акцизната тежест, те най-добре да се правят в рамките на текущата акцизна рамка и данъчна основа, която отговаря на характерните особености на новите изделия.

Важно е да отбележим и че цялото това законодателно усилие на практика е своеобразен удар по иновациите и стимул за контрабанда. С новия акциз (било и 50% от този на цигарите) преминаването към бездимни изделия ще означава сериозно покачване на разходите за пушачите спрямо алтернативата – класическите цигари, което в местните условия би било непреодолима пречка. Разбира се тези, които вече имат устройството, ще си търсят евтини хийтс от Сърбия (цената им е около 4 лв.) и потенциално от Украйна (цената им е едва 2 лв.). Потенциално ще си създадем изцяло нов вид контрабанда на изделия, които доскоро никой не беше и виждал в страната.