Експерти: Отварянето на заведенията сега е рисковано

Д-р Александър Симидчиев обясни, че ресторантите и кафенетата са една от критичните точки на заразяване, защото там не могат да се носят маски. A събирането на хора на закрито, без предпазни средства, предполага по-голям обмен не вируса, изтъкна той в ефира на bTV.

Според проф. Генчо Начев пък България вече е в трета вълна на коронавирусната епидемия и нещата могат да бъдат изпуснати от контрол. С отпускането на мерките от 1 март и склонността на българите да не се съобразяват с наложените правила, вероятността заразените и смъртните случаи да се увеличат, е голяма, коментира той в интервю за БНТ.

Заведенията ще заработят от утре, след като няколко месеца останаха принудително затворени заради пандемията. Заповедта за това бе подписана в петък от здравния министър. Стъпката се прави на фона на повишаващата се заболеваемост от коронавирус, след като преди месец бяха отхлабени част от мерките и на фитнесите и моловете бе позволено да отворят.

Д-р Симидчиев подчерта, че всяка следваща седмица от последните четири е с по-висок брой заразени на дневна база. „Това, което очакваме, е ръст нагоре“. Според него приоритет на държавата трябва да е общественото здраве, но въпреки това не бива да се противопоставят икономически и медицинските аспекти.

„Това е функцията на държавата – да преразпредели риска, така че тези, които са задължение да затворят, да не изпадат в икономическа трудност“, обясни той.

По отношение на „зелените коридори“ Симидчиев смята, че те са довели, образно казано, до предреждане на рисковите групи. Пулмологът изтъкна Израел като добър пример за ефективна ваксинационна кампания – там бе даден приоритет на възрастните хора и хронично болните, като резултатът „веднага беше видим“.

Така че структурата и планът, по който правим ваксинацията, е нещо важно. Допустимо е да ваксинираме повече хора по-бързо, но не бива това да е на едни групи за сметка на други.“

Според психиатъра д-р Цветослава Гълъбова кризата с коронавируса се управлява хаотично, а разнопосочните послания объркват хората. Това е и една от причините за слабия интерес към ваксините от страна на българите. „Липсваше структурирана информационна кампания, която да е консенсусна и да се разбере от всички“, добави Симидчиев. По негови думи в други страни, като САЩ, Австралия, Нова Зеландия, е имало такива, включително и много интересни реклами.

В държавите, където има дългосрочни стратегии, резултатите винаги са по-добри“, изтъкна д-р Симидчиев.