България е сред страните с най-висока смъртност от замърсяване на въздуха

Замърсяването на въздуха е смъртоносна заплаха за общественото здраве, а някои части на Европа са изложени на много по-висок риск спрямо други, съобщава Euronews.

Замърсяването на въздуха е свързано с болести като рак на белите дробове, сърдечни и респираторни заболявания, инсулт, лоши резултати при раждане и др.

Това е особено опасно за по-възрастните хора, причинявайки около 4% от всички смъртни случаи сред възрастните на 65 и повече години.

През 2021 г. Световната здравна организация (СЗО) актуализира своите насоки за качество на въздуха, като понижи препоръчителния праг за годишните концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици (PM2.5), като прах, дим и сажди от отработените газове.

През декември в Европа влязоха в сила и по-строги правила за качеството на въздуха, които имат за цел да доближат Европейския съюз (ЕС) до стандартите на СЗО до 2030 г. и задължават държавите-членки да наблюдават замърсители като фини прахови частици, черен въглерод и амоняк.

Планът е „една от най-големите интервенции в общественото здравеопазване за поколение“, каза Марк Нювенхуйсен, директор на инициативата за градско планиране, околна среда и здраве на Барселонския институт за глобално здраве.

Какво показват числата

Като цяло излагането на фини прахови частици е причинило около 239 000 преждевременни смъртни случая в Европа през 2021 г., докато други 48 000 души са в резултат на излагане на азотен диоксид, според Европейската агенция по околна среда.

Понастоящем всички страни от ЕС отчитат нива на азотен диоксид над препоръчаните от СЗО, но някои са по-силно засегнати от замърсяването на въздуха от други.

Северна Македония понася най-много смъртни случаи от замърсяване, следвана от Сърбия. А съседните Албания, България и Черна гора имат твърде високи резултати, според скорошен доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Преждевременни смъртни случаи от излагане на замърсен въздух, на 100 хил. души

Източник: OECD/European Commission report: Health at a Glance 2024/Euronews

Най-голямото разделение в Европа, което виждаме, е на Изток и Запад, като то съвпада много с БВП и социално-икономическия фон на двата региона“, коментира Зорана Йованович Андерсен, професор по екологична епидемиология в Университета на Копенхаген и член на Европейския комитет на респираторното общество по околна среда и здраве.

Изследването на Нювенхуйсен на ниво град подчертава различните предизвикателства, пред които са изправени различни части на Европа.

В Северна Италия, Полша и Чешката република се наблюдават повишени нива на смъртност от фини прахови частици, което се дължи най-вече на жилищни източници, като изгарянето на въглища за отопление на домове и селскостопанския сектор.

Междувременно смъртността, причинена от азотен диоксид – която се дължи главно на автомобилния трафик и индустриалния сектор – е най-висока в големите и столични градове в Западна и Южна Европа.

Необходимост от регулиране на замърсяването на въздуха

Някои държави предприемат стъпки за ограничаване на нивата на замърсяване, включително Дания, която може да стане първата страна в света, която ще наложи въглероден данък върху животновъдството през 2030 г.

Междувременно актуализираната директива на ЕС дава на гражданите със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, правото да съдят своето правителство, ако не спазва правилата на ЕС за качеството на въздуха.

Въпреки това в доклада на ОИСР и Европейската комисия се казва, че докато ЕС е на път да ограничи смъртните случаи, свързани със замърсяването, с 55 на сто до 2030 г., рисковите фактори за околната среда, като замърсяването на въздуха и изменението на климата, са „нарастващи заплахи за общественото здраве ".

„Това е така, защото днес учените знаят повече за въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето и изглежда, че то представлява риск за хората и на по-ниски нива, отколкото се смяташе“, казват Нювенхуйсен и Андерсен.

Дори ако намалите значително нивата на замърсяване на въздуха, не винаги можете да намалите толкова много въздействието върху здравето“, предупреди Нювенхуйсен.

Замърсяването на въздуха може да е най-голямата заплаха за здравето на околната среда, пред която е изправена Европа, но има тенденция да се припокрива с други фактори, като липса на зелени площи, шумово замърсяване и екстремни горещини, всички от които оказват въздействие върху човешкото здраве.

Като се има предвид, че някои от тези предизвикателства са по-трудни за разрешаване – като изменението на климата – според Андерсен има по-сериозни аргументи за ограничаване на замърсяването на въздуха в името на защитата на здравето.

„Ние намалихме замърсяването на въздуха и знаем как да го направим и много страни са водещи. Предстоят нови предизвикателства, така че трябва да регулираме замърсяването на въздуха – стария проблем“, добави експертът.