Балабанови, Лъвов мост и мостът към поколенията

Работи за обществото, за да намериш и да постигнеш себе си - в тази формула за успех повярвали двамата братя Тодор и Коста Балабанови от Враца и съумели на практика да я приложат. Развили търговията с кожи, коприна и други манифактурни стоки, изнасяли продукция в Турция и Италия, но предприели и строителство на сгради, жп линии и мостове. Не останали встрани от политиката, твърди се, че именно близостта до властимащите им отключила доста по-големи възможности. Стигнало се и до продължителен съдебен процес, свързан с изсичане на рилските гори. И все пак със своя размах двамата братя оставили ярка следа в историята на индустриализацията и българското предприемачество, която намерила продължение и от Иван, сина на Тодор Балабанов. Ето част от хронологията на събитията:

Тодор Балабанов е роден през 1852, Коста е с три години по-малък. Баща им Иван израства в бедност, но осигурява добър старт на  синовете си, като ги дава за чираци при богати врачански чорбаджии, сред които се откроява фигурата на Янаки Чохаджиев. През 1872 г. във Враца пристигат двама учители - Иван Славейков и Христо Даскалов. Те събират по-будните младежи и създават революционен комитет. Двамата братя са привлечени от идеята и даряват средства за сформиране на българското опълчение през 1877 г.

 Тодор Балабанов - Снимка Wikipedia

Близост до властта

През 1880 г. Тодор Балабанов става депутат във Второто Народно събрание. След като през 1882 г. княз Батенберг суспендира конституцията, либералът Драган Цанков е изселен във Враца. Това изостря политическите настроения в града и настава разделение на либерали и консерватори. Братя Балабанови вземат страната на либералите и печелят доверието на трима бъдещи премиери - Стефан Стамболов, д-р Васил Радославов и д-р Стоян Данев.

Постижения

Съприкосновението на двамата братя с влиятелните хора в управлението им дава шанс да разгърнат своя потенциал. Те работят в съдружие, но основният двигател  на идеите е Тодор. През 1890 г. Балабанови се преселват в София, печелят все повече от търговия и предприемачество. Построяват жп линията Перник – Радомир, както и емблематичния за столицата Лъвов мост. Веднага след изграждането на жп линията до Мездра през 1897 г. Тодор се впуска в разработването на нова бизнес ниша  и построява спиртна фабрика в града. След време тя е преоборудвана за текстилно производство, като по-късно управлението ѝ преминава в ръцете на сина му Иван Балабанов, възпитаник на Висшето училище за световна търговия във Виена. Двамата братя са сред големите дарители. Подпомагат изграждането на храма при Духовната семинария в София и на църквата в Мездра, даряват средства на врачанската църква „Свети царей”, оказват подкрепа и на училищата в града. Тодор става инициатор за създаването на Съюза на българските индустриалци през 1903 г. и е негов председател до смъртта си през 1912 г. След това постът е поверен на Иван Балабанов.

Дървообработване

През август 1902 г. игуменът на Рилския манастир дядо Йоаникий със съгласието на Светия синод подписва договор с братя Балабанови за 20-годишна концесия за горите на светата обител. През 1903 г. двамата създават фирмата "Българска горска индустрия", построяват дървообработващо предприятие, а по-късно и мукавена фабрика в с. Бараково край Кочериново, изграждат теснолинейката Кочериново - Рилски манастир. Правят дъскорезница край Белово. Но в желанието си за по-бързи печалби не спазват условието да се секат само достигнали зрелост дървета и само за няколко години изсичат всичко с дебелина над 30 см. В резултат на обезлесяването започва ерозия на почвите в района, настъпват наводнения и загуба на голяма част от земеделските терени и ливадите. Срещу тази дейност се надигат лесовъди, които отправят обвинения в корупция. Рилският манастир иска да прекрати договора, но Балабанови не спират сечта. Започват съдебни дела, които продължават до 1923 г. - една година след срока на концесията.

С нова сила

След кончината на бизнес лидера в семейството, предприятието край село Бараково е поето от Иван Балабанов, който за две десетилетия построява едно малко индустриално градче. В хода на Първата световна война той започва строеж на теснолинейка, първоначално тя е само за превоз на дървени трупи, но от 1927 г. осъществява и пътнически превози. Към фабриката за мукава и хартия в края на 30-те години е имало дори салони за театър и кино, болница и пожарна команда. Там живеели и работили хиляди работници от България, Сърбия, Италия, Франция, Испания, Русия.

Иван Балабанов - Снимка Wikipedia

Със своите постижения в индустрията, строителството и предприемачеството Тодор, Коста и Иван Балабанови градят устойчив мост към следващите поколения.

Къщи и хора

Богатата фамилия допринася и за модерния облик на столицата:

В началото на миналия век Тодор си прави къща на ъгъла на улиците "Раковски" и "Московска" - днес запазената част е собственост на руската дипломатическа мисия. В съседство до Руската църква има още една негова къща, в нея се е помещавало прочутото писателско кафене, което е в стила на виенския сецесион. То събирало ярки личности, сред които Елин Пелин, Йордан Йовков, Добри Немиров, Теодор Траянов, Асен Разцветников, Стоян Загорчинов, Константин Константинов, Иван Шишманов, също и художници като Сирак Скитник, Дечко Узунов, Никола Маринов и Илия Бешков. Сградата е разрушена през 1975 г.

През 1914 г. Коста Балабанов възлага на най-известния за онова време архитект Никола Лазаров да проектира негов дом на ул. "Граф Игнатиев" 2. Архитектът го проектира в духа на барока. Днес сградата продължава да съществува, известна е като “Къщата с титаните”.

Къщата с Титаните - Снимка Красимир Свраков

И досега сред най-забележителните постройки на София остава гранд хотел „Империал“ на пресечката на "Леге" и "Съборна", построен след смъртта на Тодор Балабанов от неговия син Иван по проект на именития архитект Киро Маричков. Сградата е най-високата за времето си в България, но грабва и със своя блясък, лукс и най-модерни удобства. Тя е разполагала с асансьор още при построяването, но най-голямото инженерно постижение е била стоманобетонната конструкция на холандския инженер Йоханес  Питърс.

Индустриалецът Иван Балабанов също построява къща в София - на ул. „Оборище“ 3, неин архитект е Мария Берова-Хенинг. Тя е завършена през 1938 г. и е с 3 апартамента за неговите 3 дъщери.

Текстът е част от бр. 112 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.