Битката за свободното споделяне в интернет

В началото на септември Европейският парламент одобри отдавна обсъждана и много спорна проектодиректива, която според редица експерти има потенциала да „счупи“ интернет. Става въпрос за проектодирективата за авторското право в цифровия единен пазар, чиито членове 11 и 13 вече бяха многократно критикувани.

Сред имената, обявили се срещу приемането на спорните текстове, са Винт Сърф, сочен за създател на интернет, сър Тим Бърнърс – Лий, създател на world wide web, Джими Уелс, съосновател на Wikipedia, Мичъл Бейкър – на браузъра Mozilla Firefox, Брайън Белендорф, създател на Apache, Джон Ромеро, съосновател на ID Software, професори и преподаватели от Колумбийския и Харвардския университет, от Масачузетския технологичен институт, пионери в софтуерната индустрия, академични светила и активисти за свободен интернет. Всички те са единодушни, че нормативният документ застрашава сериозно интернет.

Първото разглеждане на спорните текстове в пленарната зала на Европейския парламент беше през юни, когато евродепутатите ги отхвърлиха с 318 гласа „Против“ и 278 гласа „За“. На 12 септември обаче те ги приеха в почти същия вид, с малки козметични промени.

Заплахата

Притесненията са, че членове 11 и 13 от проектодирективата ще застрашат съществуването на отворената глобална мрежа, основана на свободното споделяне на информация, ще ограничат инвестициите в нови технологии на Стария континент, ще отблъснат новостартиращи компании от региона и ще забавят развитието на иновациите.

„Днешното решение е сериозен удар за свободния и отворен интернет. Чрез приемането на нови правни и технически ограничения за това, което можем да публикуваме и споделяме онлайн, Европейският парламент поставя корпоративната печалба над свободата на словото, изоставяйки отдавна приети принципи, които превърнаха интернет в това, което е днес“ - сподели след вота германската евродепутатка и член на Пиратската партия на Германия Юлия Реда.

Филтриране на интернет

Един от критикуваните членове на новата проектодиректива – чл. 13 – гласи, че онлайн платформите трябва да сключат лицензионни споразумения с компаниите, притежаващи авторски права (например музикални, филмови, издатели на видеоигри и др.) или ако не го направят, да инсталират софтуер, който да филтрира цялото съдържание, публикувано онлайн, като разпознава и автоматично блокира такова с неуредени права. По-просто казано, ако сега YouTube, Facebook, Twitter, форуми и др. позволяват свободното публикуване на всевъзможно съдържание и едва при поискване от страна на правоносителите премахват определени файлове, то новата проектодиректива предполага всички те в бъдеще да проследяват в реално време всеки качен файл и автоматично да забраняват неговото публикуване, ако има съмнения, че е с неуредени права.

Защо това е проблем

На първо място не е ясно дали онлайн компаниите ще могат да изпълняват това условие. Просто защото съществуват милиони правоносители по света – големи и малки студия, певци, издателства и др. Ако бъде въведена спорната директива в този й вид, всеки независим автор на музика например от Индонезия, Мексико или Перу ще може да съди Google или Facebook ако техните филтри са позволили негово произведение да бъде публикувано в YouTube и достъпно на територията на Европейския съюз. Едва ли е по силите на една корпорация, колкото и голяма да е тя, да следи целия поток от произведения на авторското право на планетата. И ако Google, Amazon, Facebook или Netflix все пак биха могли да го постигнат, то за хилядите по-малки онлайн платформи и услуги задачата ще бъде непосилна. Освен това предложеният текст на проектодирективата е толкова широк, че ако тя бъде приета, е възможно да обхване също дейността на много други онлайн бизнеси.

Това означава, че ако директивата влезе в сила, е възможно огромен брой нови технологични фирми от Европа изобщо да не стартират или да прекратят своята дейност.

Хиляди други от САЩ, Азия или други региони на света пък биха били принудени да ограничат достъпа до своите платформи от Европейския съюз, за да не попаднат под ударите на новата директива. От което със сигурност ще пострадат гражданите на Общността. В допълнение, потребителите на територията на ЕС ще изгубят възможността да споделят свободно съдържание и дори публикуването на такова, което не нарушава авторското право, ще бъде поставено под въпрос, доколкото софтуерни роботи ще взимат решение кой файл е обект на неуредени права. А машините може и да не се справят твърде прецизно с тази задача. Възможно е дори публикуване на собствена снимка във Facebook да бъде припознато от алгоритмите на социалната мрежа като нарушение и да последва санкция за лицето.

Данък върху линковете

Другият член от проектодирективата, който предизвика много полемики, е чл. 11, придобил известност като „данък върху линковете“. Той е създаден под влияние на няколко големи медийни издателства от Германия, Франция и други страни и има за цел да прекрати сегашната практика, при която Google, Facebook и други платформи публикуват линкове от медии с включена малка част от текста на съответните статии (т.нар. снипет). Според някои големи европейски издателства, онлайн платформите трябва да заплащат при използването на въпросните малки извадки. От Google и други компании неведнъж са отговаряли, че публикувайки линкове със снипети, те носят трафик на медиите. Довод, който не се приема от редица издателства.

Затова е създаден и член 11 в проектодирективата, който въвежда ново сродно право, забраняващо публикуване на снипети към линковете, ако съответната платформа предварително не е подписала лицензионно споразумение със съответната медия. Подобен опит вече е бил правен в националното издателство на Германия, но тогава Google просто поиска от медийните издатели в страната да предоставят безплатно правото да публикува техни снипети, заплашвайки, че иначе ще остави единствено линковете, без текст. И съответните медийни корпорации се съгласиха. Любопитно е, че сега те се опитват да изпробват същото, но на ниво Европейски съюз.

Предстои ЕП да влезе във финални преговори за новата евродиректива със Съвета, което означава, че все още има някакви възможности за смислена реакция и за промени по текстовете. Юлия Реда вече призова привържениците на отворения интернет да засилят своите протести, за да се увеличат шансовете за отхвърлянето на нормативния акт при последното му разглеждане точно преди следващите избори за Европейски парламент.