Брекзит изпразни университетите във Великобритания
Учебните заведения снижават критериите си за прием, но обучението за граждани на ЕС става по-скъпо
Нидерландия успя да измести погледа на българските кандидат-студенти от Великобритания и е напът да се превърне в топ образователна дестинация. Това се дължи основно на новите правила за кандидатстване и увеличението на семестриалните такси, след като Обединеното кралство напусна Европейския съюз.
Междувременно Нидерландия успя да се възползва от ситуацията и въведе редица нови политики, с които да привлече студентите. Страната заложи на засилено практическо обучение, както и в изграждането на атрактивни учебни центрове, които са силно търсени от студентите. Освен това правителството прие закон, с който първокурсниците от ЕС да заплащат по 1000 евро семестриална такса, а не 2000 евро, за първата година от своето обучение, разказва Николай Христанов, мениджър висше образование в чужбина към консултантска агенция "Интергал".
Накъде другаде се насочват студентите?
Дания и Швеция, където се предлага безплатно обучение, също набират популярност, но предвид високия стандарт на живот все още не са толкова предпочитани от студентите. От друга страна Ирландия, в която се преподава по британска система, печели симпатиите на учениците. "Сред плюсовете на страната са, че обучаващите имат право да кандидатстват за финансиране по програмата си - нещо, което Великобритания вече не предлага заради Брекзит", казва Стефан Попов, мениджър образование в чужбина в консултантска агенция CooL Travel.
Глад за студенти
След излизането на Великобритания от Блока и влезлите в сила промени – приравняването на европейските студенти с международните (в заплащането на такси) - изискването за студентска виза и орязването на държавното финансиране остави университетите на Острова празни.
Самият факт, че има все още отворени места за кандидатстване ни навежда на мисълта, че няма да има студентски квоти, както се коментираше. По-скоро университетите са склонни да направят компромиси, предвид пандемичната ситуация и Брекзит, за да привлекат студенти, като снижат критериите си за прием. Всяко учебно заведение решава само как ще приема ученици, което им дава известна свобода и метод за излизане от кризата“, каза още Христанов.
Той поясни, че агенция "Интеграл" е изпратила 1300 студенти през 2019 г. и 1200 през 2020 г., като посочи, че безспорно оскъпяването на програмите за обучение е отдръпнало кандидатстващите.
Стефан Попов пък добавя, че пандемията, в комбинация с Брекзит, е оказала сериозно влияние върху агенцията им и желаещите да заминат във Великобритания. През 2019 г. са изпратили около 300 души на обучение в страната, а през 2020 г. - едва 30. Голяма част от студентите са споделили, че преминаването в онлайн форма на обучение е ощетяваща за тях и плюсовете на Великобритания – модерна база, интерактивни зали и прочие – са им отнети.
Непоносими такси
След като Великобритания излезе от ЕС, студентите от страните членки нямат правото да кандидатстват по механизмите за държавно финансиране на таксите за обучение и те, разбира се, стават непосилни.
Но има университети, които ги запазиха на досегашните стойности, които бяха фиксирани за студените от ЕС (9250 паунда), които са около 20 на брой“, каза Христанов.
Попов пък поясни, че новите такси варират в зависимост от университета, тъй като всеки сам определя ценоразписите си. Най-скъпи са програмите по медицина – в част от лондонските университет те достигат 35 хил. паунда. След промените таксите за обучение за всички специалности варират между 12 000 и 20 000 паунда на година.
„Въпреки новите политики University of Essex реши да отпуска стипендии само за български студенти, а примера му последваха Coventry University и Royal Holloway - University Of London. Те решиха да запазят и таксите си от 9250 паунда на година за студенти от ЕС. Други пък решиха да намалят таксите си с по 6000-7000 паунда, за да може след изравняване, сумата отново да стане 9250 паунда“, обясни Христанов.
Всяко правило си има изключение
Все още има възможност студентите да получат пълно финансиране по програмите за стартиращата учебна година „Нещото, което може да се направи, за да се облекчат студентите по някакъв начин, е ако те имат този т.нар. settled или pre-settled статус. Той се издава по заявка на всеки един европейски гражданин, който е пребивавал на територията на Великобритания поне един ден, за период от шест месеца - от 20 юни 2020 г. до края на декември 2020 г. Това означава, че ако един студент, който миналата година е посетил Англия само за един ден, има възможност дори и дистанционно да подаде документи, с които да придобие статут“, поясни Попов.
Той добави, че притежаването на такъв статут ще позволи на кандидатстващите и през 2021 г. (стартиращата учебна година от есента) да се възползват от 100% финансиране по програмата, която са избрали, но с условието, че тя не е по-голяма от 9250 паунда.
Тоест, ако учебното заведение, което са избрали, има такса от 14 000 паунда, разликата между финансирането и основната годишна такса се поема от кандидат-студента. Но ако университетът е запазил таксата от 9 250 паунда, то тогава студентите могат да получат пълно покритие“, добавя Попов.
И двамата мениджъри са на мнение, че много от студентите търсят преориентация в други страни, където обучението е по-евтино и предлагат поне хибридна форма. Въпреки промените в нагласите на студентите все още има интерес към британските университети, основно към University of Westminster, Royal holloway, Teams - Imperial College, Coventry University, University of Leeds, University of Southampton, University of Oxford и University of Cambridge. А предпочитаните специалностите в тях са тези, които са насочени към бизнеса и икономиката.