Брюксел не иска да повтаря стари грешки и ще е по-щедър в тази криза

„Общото послание е, че поддържаме подкрепяща фискална политика“, каза европейският комисар по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони на пресконференция. Той добави, че по този начин ЕС ще бъде в съответствие с основните световни икономики.

Една година по-късно битката срещу COVID-19 все още не е спечелена и ние трябва да гарантираме, че няма да повтаряме грешките отпреди десетилетие, като изтеглим подкрепата твърде рано. За 2022 г. е ясно, че все още ще е необходима фискална подкрепа: по-добре да грешим, като правим твърде много, отколкото твърде малко“, добави Джентилони, цитиран от Reuters.

Фискалните правила на Блока изискват държавите да се стремят към бюджетен дефицит под 3% и към тежести на дълга под 60% от брутния вътрешен продукт. В противен случай те трябва да определят годишни цели, за да покажат, че се движат в правилната посока. Комисията очаква тези дялове да бъдат над съответно 6% и 100% за еврозоната тази година.

Миналата година, когато избухна пандемията, финансовите министри на ЕС спряха правилата за бюджетните ограничения на Блока, наречени Пакт за стабилност и растеж, като използваха „общата клауза за бягство“, въведена в правилата за подобни спешни случаи.

Комисията, която отговаря за прилагането на правилата на ЕС, заяви, че според настоящите прогнози Общността ще достигне нивото си на икономическа продукция от 2019 г. едва в средата на 2022 г.

Настоящите предварителни индикации предлагат да се продължи прилагането на общата клауза за бягство през 2022 г. и да се деактивира от 2023 г.“, се казва в изявление на комисията.

През май Еврокомисията ще издаде новите си икономически прогнози за растежа на Блока, инфлацията и публичните финанси, а министрите на финансите ще вземат окончателно решение дали да запазят клаузата на бягство.

Вицепрезидентът на Комисията Валдис Домбровскис също заяви, че макар фискалните политики да трябва да останат подкрепящи през следващата година, правителствата на ЕС следва постепенно да ги диференцират.

Той каза, че страни със силна икономика и относително нисък дълг могат да си позволят по-подкрепяща политика, като се вземе предвид въздействието на Фонда за възстановяване на ЕС, който има както безвъзмездни средства, така и заеми за всеки член на ЕС.

Тези с висок дълг трябва да бъдат по-внимателни и да използват главно безвъзмездните средства от ЕС за финансиране на инвестиции, добави Домбровскис.

Правителствата на еврозоната колективно са изразходвали еквивалента на 4% от брутния вътрешен продукт, за да подкрепят икономиките си, но разходите в крайна сметка ще трябва да спаднат преди публичният дълг да стане неуправляем. Дълговата купчина на еврозоната вече е опасно близо до 100 процента от БВП.