Пластмасовият отпадък – идеалният строителен материал

Глобалният проблем с безразборното изхвърляне на пластмаса става все по-сериозен – в океаните плуват цели острови от нея и това застрашава редица животински видове от изчезване.

В естествени условия пластмасата е почти неразрушима и въпреки това се изхвърля, но защо? За разграждането й са необходими столетия, а светът произвежда около 359 милиона тона всяка година и околната среда вече не може да се справи с тези темпове. Но не е нужно тя да бъде такъв огромен проблем за човечеството, пише BBC.

Жизненият цикъл на една стока в съвременното консуматорско общество предполага тя да бъде изхвърлена, след като спре да се употребява. Но какво, ако този модел се промени, а пластмасата, която се съдържа във всевъзможни продукти, се „прероди“ за нов живот – в издръжлив, надежден и устойчив строителен материал?

Повечето хора вярват, че рециклирането ѝ е силно ограничено и че важи само за няколко вида полимери. Затова и не е изненада, че във Великобритания например всяка година се използват пет милиона тона пластмаса, от които се преработват 370 000 тона, или едва 7%. 

А всъщност голяма част от материала има как да се използва отново, след като премине специална обработка. Такива рециклирани пластмаси могат да имат по-ниски механични свойства в сравнение с необработените, тъй като при всяко топене полимерните вериги се разграждат. Те обаче могат да се възстановят чрез смесване с добавки. Примерите за успешно промишлено рециклиране включват полиетилентерефталат, който се използва при изграждането на бутилки за безалкохолни напитки.

Проблемът идва от това, че рециклирането на голяма част от тези пластмасови отпадъци в момента не се прави, защото различни полимери, като каучук, еластомери, термореактиви, са удобно етикетирани като „нерециклируеми“ от сектора. Много университети и предприемачи обаче се опитват да намерят изход от тази задънена улица. Така вече няколко научни групи например са разработили строителни материали от пластмасови отпадъци. Резултатите са впечатляващи – здрави, издръжливи, водоустойчиви и леки сплави. Иначе казано, те притежават всички ключови свойства за един строителен продукт.

Сибел Цестари е научен сътрудник в Университета на Куинс в Белфаст, където се занимава с полимерни материали. Тя вярва, че идеята за изграждането на жилища от пластмасови отпадъци, предназначени за населението с ниски доходи, има огромно бъдеще. Затова и работи по създаването на десетки методи за изграждане на подобни материали.

В момента нашият екип се опитва да разработи жизнеспособен градивен елемент от рециклирана пластмаса. Подготвили сме гама от потенциални материали, използвайки комбинация от необработени и рециклирани вещества – цветни бутилки, полипропилен, полиетилен – и други материали, като коноп, дървени стърготини, бетонни отпадъци и червена кал. В момента коригираме свойствата им за процеса на ротационно формоване, технология, която е идеална за направата на големи кухи изделия (кубове). Искаме да използваме максималното количество рециклирана пластмаса в тях. Кубовете или блоковите парчета, изработени от 25% рециклирана пластмаса, се представят изключително добре при механични тестове. Предстои да опитаме тези от 50%, 75% и 100%”, разказва пред BBC Цестари.

Освен че така драстично ще се намали процентът на пластмасата в околната среда, жилищните сгради по този модел биха разчупили стереотипа за сиви и черни фасади, като се вкара малко повече свежест във визията им. 

Според учените пластмасата може да бъде пътят към по-устойчив начин на живот. Към момента строителните материали, изработени по този метод, не се използват широко в индустрията, като прототипите намират приложение предимно за демонстрационни инсталации. Университетският екип е убеден, че идеята им има резон и би дала тон за промяна, ако получат по-широка подкрепа.