България е с най-голямо намаление на парниковите газове в ЕС
През 2022 г. страната беше лидер по най-много отделени емисии
Емисиите от парникови газове в ЕС през първото тримесечие на тази година са намалели с 2.9% в сравнение със същия период на 2022 г., което отразява усилията на Брюксел да се бори с климатичните промени. Икономиката на Блока е отделила в атмосферата общо 941 милиона тона еквивалент на CO2 в периода януари – март 2023 г., показват данните на Евростат.
Това намаление е придружено от известно икономическо възстановяване – 1.2 % ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото период на предходната година.
„Кошницата от Киото“, в която влизат парникови газове, като въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), двуазотен оксид (N2O) и т.нар. флуоровъглеводороди, се завърна към предпандемичните си нива още в края на 2021 г. Но данните сега показват, че в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. емисиите са намалели в 5 от 9 икономически сектора. Най-голямо е свиването при „Разпределение на електричество и газ” (-12.3%). Основният сектор, в който се увеличават емисиите, е „Транспорт и съхранение“ (+7.2%).
През първото тримесечие на 2023 г. икономическите сектори, отговорни за най-много емисии на парникови газове, традиционно са „Домакинства“ (24%), „Производство“ (20%), „Електричество, доставка на газ“ (19%), „Селско стопанство“ (13% ), следвани от „Транспортиране и съхранение“ (10%).
България отчита най-голям спад
И докато за първото тримесечие на миналата година България е първа по ръст на емисиите в ЕС – тенденция, продължила и през следващите тримесечия на 2022 г. – то в последната статистика страната ни отчита най-голямо намаление на емисиите (-15.2%).
Като цяло емисиите на парникови газове през първото тримесечие на 2023 г. са намалели в почти всички държави от ЕС в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. Сред „отличниците“ са Естония (-14.7%) и Словения (-9.6%).
Сред 21 държави от ЕС, които са намалили емисиите си, само в 6 се отчита и свиване на БВП (Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша), което означава, че 15 държави от ЕС (Португалия, Хърватия, Белгия, Малта, Франция, Испания, Нидерландия, Германия, Австрия, Румъния, Италия, Кипър, Гърция, Словения и България) се успели да намалят емисиите си и същевременно да увеличат своя БВП.
Емисиите отчитат ръст в Ирландия (+9.1%), Латвия (+7.5%), Словакия (+1.9%), Дания (+1.7%), Швеция (+1.6%) и Финландия (0.3%), които също отчитат ръст на БВП.