България в криза: Хаос, липса на план и административни пречки

Вече сме във втори локдаун и виждаме, че мерките, които бяха взети от правителството, не проработиха. Виждаме, че подготовката за подкрепа на бизнеса, която трябваше да бъде направена лятото, я няма. Мерките трябваше да се планират, а не сега тепърва да се мислят, както се случва", смята Лидия Шулева от Германо-българската промишлена палата, която взе участие в онлайн събитието „Форум Реал“.

На подобно мнение е и Кристофор Павлов, главен икономист в „УниКредит Булбанк“, който смята, че пари освен за бизнеса трябва да бъдат отделени и за домакинствата. Тъй като във времената, в които се намираме, не трябва правителството нито да позволява фирми да фалират, нито хората да останат без доходи по време на зима в съчетание с върлуваща пандемия.

„България има възможност да харчи повече пари и трябва да го прави. Продължаваме да се намираме в изключително несигурна среда. Но е много по-добре в момента да направим повече по отношение на фискалните мерки, които се предприемат в посока подпомагане на домакинствата и фирмите. Приоритет трябва да е недопускането на фалити на фирми, както и домакинствата да останат без приходи. Сега сме в епицентъра на втората вълна“, смята Павлов.

Стратегическа подкрепа vs. Раздаване на пари "на калпак"

Това е голямата дилема, която е поставена пред правителството, когато става въпрос за подкрепа по време на криза. Бизнесът обаче е категоричен, че простото раздаване на пари не помага – трябва стратегия.

Доста скептично съм настроена към раздаването на пари. Не съм убедена в полезността на мерките, които широко се пропагандират. Ако един хотел не работи, то реално няма никакъв смисъл от мярката „60/40“. Необходима е стратегическа подкрепа от страна на държавата", смята Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton.

Според нея Brexit е чудесна възможност за привличане на нови инвеститори в България. В същото време обаче бюрокрацията и бавната администрация в страната ни отблъсква инвеститорите.

"Има големи чужди производства, които имат желание да дойдат в България, но няма едно координирано звено, което да ги насочва. И един инвеститор започва да се лута между отделните министерства, Столична община и това е огромно неудобство. Държави като Сърбия и Румъния са доста по-организирани и затова ние оставаме на опашката", казва Лашова.

Лидия Шулева също е на мнение, че при неработещ бизнес няма как помощта да е „80/20“, както е за транспорта и туризма. Трябва да е „80/0“. Тя смята също, че раздаването на 50-те лева добавки към пенсиите - мярка, която е силно подкрепяна и належаща според министър-председателя Бойко Борисов - е абсолютно грешен подход. „Трябва сериозен анализ, а не така да се раздават едни пари. Правителството трябва да започне системни политики за излизане от кризата. Нищо от това обаче не седи на дневен ред“, казва тя.

Бизнесът, който продължава да се развива с пълна сила, дори по време на криза…

…. е пазарът на недвижими имоти.

Да, според експертите в бранша той е с изключително стабилни позиции и се развива доста добре дори сега.

Жилищният и логистичен пазар са изключително привлекателни в момента. За сметка на това обаче се отчита сериозен спад на офис пазара. Нови проекти не се започват, тъй като все още не е ясно кога хората трайно ще се завърнат в офисите. Заражда се и нова тенденция – за развитието на ритейл парковете като начин, по който брандовете да излязат от моловете, които са затворени, за да могат да продължат да функционират, разказва изпълнителният директор на Forton.

„Нашият пазар е един от най-добре развиващите се в момента въпреки онези няколко месеца, в които той беше в абсолютен ступор. Данните от третото тримесечие на годината определено показват ръст по отношение на сделките спрямо 2019 г.“, казва Добромир Ганев, председател на Национално сдружение „Недвижими имоти“.

SOS Българската икономика

Най-голямата опасност за икономиката, според Кристофор Павлов, е овладяването на здравната криза. Тъй като може да се окаже така, че много хора да откажат да се ваксинират срещу коронавируса и България да се превърне в недостатъчно сигурна среда. Друга голяма опасност, пред която е изправена българската икономика, е загубата на твърде много работни места – сценарий, който се случи през 2008 -2009 г., но трябва да се избегне сега.

Експертите очакват постепенно възстановяване през 2021 г. и едва през 2022 -2023 г. може да се говори за реално възстановяване на икономиката.

2021 г. обаче е годината, в която предстоят избори, а през това време администрацията е в застой, което ще бъде допълнителна пречка за възстановяване, смята Лидия Шулева.