COVID кризата отслаби мигрантската заетост в ЕС

През периода от 2010 до 2020 г. лица, които не са родени в ЕС, систематично регистрират по-ниски нива на заетост от родените в ЕС или местното население. Разликите нарастват с течение на времето до 2017 г., след което има известно сближаване, но през 2020 г. голямата разлика отново се появява.

Коефициентът на заетост в ЕС за лица, които не са родени в ЕС, през 2020 г. е с 11.6 процентни пункта по-нисък от процента, наблюдаван за лицата, родени другаде в ЕС, както и за местното население, показват данните.

В сравнение с 2019 г. коефициентите на заетост през 2020 г. са с 2.5 процентни пункта по-ниски за лица, които не са родени в ЕС. За родените в друга държава членка коефициентът на заетост се понижава с 1.8 пункта, а за местното население – с 0.4%.

От службата посочват, че този спад ясно отразява въздействието на пандемията от COVID-19 върху пазарите на труда.

 

От държавите членки на ЕС през 2020 г. Чехия отчита най-висок процент на заетост на лица, родени извън ЕС (82.5%), докато най-нисък процент е наблюдаван в Белгия (52.3%). Всички страни от блока, с изключение на четири, отчитат спад в равнищата на заетост за родени извън ЕС между 2019 и 2020 г.

За лицата, родени в друга държава членка на ЕС, Малта (89.8%) е с най-висок процент на заетост, докато най-нисък процент е в Гърция (56.7%).

Най-високият процент на заетост на местното население е в Швеция (85.3%), докато най-ниският процент е в Гърция (61.8%). В 23 държави се отчита понижение на заетостта на тази група.

В България заетостта сред местното население достига 73.4% през 2020 г., докато сред мигрантите, родени извън ЕС, е малко над 60%.