Да мислим в перспектива за развитието на индустриалните зони

Г-жо Барес, НКИЗ непрекъснато разширява зоните си. Продължава ли да има засилен инвеститорски интерес към терените, които предлагате? 

Интересът от страна на инвеститорите – чужди и български – не е спирал. Национална компания индустриални зони е работещ механизъм за привличане на инвестиции. И ние наистина правим всичко възможно да създадем благоприятни условия за бизнеса, който да реализира своите проекти в икономически зони с готова инфраструктура. Така предприемачите могат да стартират своя бизнес по-бързо. В подкрепа на това ще кажа, че преди няколко седмици  направихме първа копка за изграждане на инфраструктурата /вода, ток, интернет и улици/ на територията на индустриална зона „Загоре“. НКИЗ и община Стара Загора реализират съвместен проект върху 115 дка в югоизточната част на областния град. И вече има заявен инвеститорски интерес.

Съществен интерес има и към Индустриален и логистичен парк Бургас, който е успешен проект – на НКИЗ и на общината. На 28 февруари 2019 г. Министерският съвет взе решение за апортиране на седем имота частна държавна собственост от Южна промишлена зона в нашето дружество. Апортирането се наложи, тъй като съществуващите терени бяха изчерпани заради голямото търсене от страна на инвеститори. Там се реализират 35 инвестиционни проекта, като общият размер на гарантираните вложения е 73 млн. лв. Броят на гарантираните новооткрити работни места пък е 726.

Има ли зони, към които инвеститорите проявяват приоритетно интерес?

Всяка зона си има своите предимства, като най-важна е локацията и инфраструктурата. Имаме зони, като тези в Бургас и Варна, които са разположени на Черно море. Нашите паркове в Русе и Видин също са предпочитани, тъй като имат излаз на река Дунав. Но приоритетен проект е Икономическа зона София – Божурище.

Колко са инвестициите там?

Договорените инвестиции са близо 530 млн. лв. Преките нови работни места – над 1500. През лятото на 2019 г. подписахме окончателен  договор с високотехнологична швейцарска компания. Тя произвежда прототипи и детайли от силикон и пластмаса. Досега въпросната фирма беше наемател, но решиха да купуват, защото им хареса там. Намират, че страната ни е стабилна, и вече са решили да построят свое собствено предприятие.

По отношение на индустриалните зони наблюдаваме, че на нашия пазар влизат не само нови производители. Имаме разрастване на бизнеса на инвеститори, които вече работят в нашите индустриални паркове. Мога да дам такъв пример в зоната ни „София – Божурище“. Става дума за „Бер-Хелла Термоконтрол“, които произвеждат климатични системи за автомобили. Те разширяват дейността си. Даже я утрояват. Наблюдаваме клъстеризация на бизнеса.

Когато дойде един голям инвеститор при нас, неговите поддоставчици съвсем логично искат да се позиционират в близост до него. И по този начин се създава се една обща работна среда, в която няколко бизнеси оперират на едно място. Това е така наречената споделена инфраструктура. Разходите също са споделени. И според мен това е по-добрият вариант за развитие на съответния бизнес-проект.

Казвате, че някои чужди компании разширяват бизнеса си. Това означава ли, че има предвидимост по отношение на икономическия климат в България?

Никой не би инвестирал в страна, в която се чувства несигурен. Данъците ни са стабилно непроменяеми, имаме ниски оперативни разходи. Последните месеци икономическите показатели на страната са завишени, българската икономика работи стабилно. В началото на ноември излезе последното проучване на Българската търговско-промишлена палата за бизнес климата. От него става ясно, че  близо 63% от анкетираните в България предприемачи очакват подобрение на бизнес климата през 2020-та година. Нивото на оптимизъм у нас леко се увеличава за 2020-та година спрямо 2019, което показва, че има повече фирми с позитивни очаквания.

Готвите проектозакон за индустриалните зони. Какво ще съдържа той?

Участвам в работна група под ръководството на министъра на икономиката Емил Караниколов и вицепремиера Томислав Дончев, която проучва възможностите за регулация на индустриалните зони. Целта е инвеститорите да получат по-сериозна помощ и повече облекчения. Аз смятам, че регулация на индустриалните зони е необходима. В момента такава съществува откъслечно в различни нормативни актове. Затова решихме, че е истински необходимо да се работи по закон за индустриалните зони. И бяхме подкрепени от министъра на икономиката Емил Караниколов. Трябва да се мисли в перспектива, защото възникването на индустриалните зони не е моментен тренд, а икономическа необходимост както за областните градове, така и за по-малките населени места.

По време на имотната конференция BalREc 2019, която се проведе в София, споменахте, че НКИЗ има идея да предлага и социални услуги в Икономическа зона София-Божурище?

В зоната ни в Божурище сме пред приключване на проектирането на сграда, която ще бъде бизнесцентър, в който ще предлагаме социални услуги. Като социално отговорна компания имаме желание инвеститорите в нашите зони да се чувстват добре и правим всичко възможно, за да им помагаме. Затова обмисляме там да бъде изградена частна детска градина, в която работещите в индустриални парк ще могат да водят децата си. Планираме да направим игрище и площадка за стрийт фитнес. Нашата цел е зоните ни да отговарят на най-добрите стандарти. Това от своя страна  ще насърчи инвестиции в нови сектори на икономиката и такива с висока добавена стойност.