Димитър Ценов, който дари всичко за образованието

Има българи с огромен принос към националното израстване чрез инвестицията си в образование и просвета. Свищовлията Димитър Ценов е един от тях. За него ще разкажем…

Градът…

Преди Освобождението Свищов става център, където производители карат пшеница, ръж, ечемик, овес и фураж, а свищовски търговци продават по Дунав. Градът се превръща в търговско средище за кожи, вълна, месо, мед, зеленчуци, плодове, розово масло, памук, коприна. В процъфтяващия Свищов се заселват предприемчиви хора и едни стават търговци, а други се захващат да преработват докараните стоки. На свищовската скеля - пристанището със складовете, всеки ден пристигали параходи, гемии, каруци. По Дунава се доставят стоки, които поемат към вътрешността на страната, а българската продукция отплава към други държави.

… и неговият възход

Именно в Свищов Емануил Васкидович създава първото българско светско елино-българско училище и преподава на български, но и на гръцки, защото помагал в търговските дела. Свищов е град на първото българско читалище (1856), първата българска библиотека, първия български хор. По това време в Свищов има 45 търговски фирми, 200 търговски семейства, над 100 търговски кантори, над 750 занаятчийски дюкяна и над 200 магазина.

Семейството

Сред най-заможните хора е Апостол Ценов. През 1852 г. се ражда неговият син Димитър. Момчето завършва свищовското училище, учи в Търново, а през 1867 г. отива в търговската гимназия в румънския град Брашов (по онова време  Кронщад). Там се учели чужди езици - според баща му гаранция за търговски успех. Но… през 1870-а  пожар изпепелява пристанищните складове и семейството се оказва напълно разорено. Димитър се връща в Свищов.

Роднини

Чичо на Димитър е известният Димитър Ценович – той се замогва и в Букурещ е учредител и касиер на Българския революционен централен комитет. Димитър Ценов има три сестри. Едната се омъжва за свищовлията Никола Божинов и техният син е художникът Александър Божинов. По бащина линия съпругът е първи братовчед с известния проф. Иван Шишманов, един от създателите на Софийския университет и министър на просвещението, който пък по майчина линия е първи братовчед с Алеко Константинов. Другата сестра на Димитър се омъжва за учителя Петър Ангелов, делегатът от Свищов на Учредителното събрание в Търново 1879, гласувало първата Конституция на България. Третата сестра се омъжва за Никола Станчов, син на богат свищовски търговец. Неговият брат Димитър е личен секретар на Фердинанд, три пъти външен министър, посланик на Царство България в редица държави, а през 1907 г. дори министър-председател. Дъщерята на Станчов пък се омъжва за бъдещия политик, многократно министър и кмет на София Григор Начович. А втора братовчедка на Станчови е жената на Стефан Стамболов.

Път

Когато Димитър Ценов преждевременно се връща в Свищов, започва работа в кантората на Никола Станчов. За четири години си стъпва на краката и през 1874 г. се връща отново в Румъния. Започва работа в железниците и полага усилия да се самообразова. Освобождението през 1878 г. го заварва като предприемач на строежи на жп линии. През 1879 г. идва отново в родината и става чиновник в Министерството на външните работи. Но това го отегчава и започва бизнес - внася строителни материали и става представител на известни западноевропейски заводи. По онова време кипи строителство в новата столица София и Димитър Ценов се замогва. Явно е сработила бащината му формула за успех, тъй като владее немски, френски, гръцки, турски и румънски, които е надградил с други умения.

Предприемач

Заема се с предприемачество и в София построява водопровод, павира улици, прави сгради, строи жп линията София – Перник и Мездра - Враца – Видин, през 1907 г. построява циментовия завод край Златна Панега. Негова е идеята на концесия да се изгради петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но правителството не одобрява проекта.

Филантроп

Две неща не прави Димитър Ценов – не става член на партия, за да не опорочи бизнеса си, и не създава семейство. Построява си къща в центъра на София, която вече не съществува. Подпомага бедни семейства и сираци, става един от най-големите дарители. През 1895 г. Димитър Хадживасилев дарява средства за построяването на първата в България Търговска гимназия в Свищов. През 1912-а Димитър Ценов става на 60 и прави завещание, с което дарява всичко, което притежава, за изграждането на висше училище в родния си град. От 1922 г. заживява под наем в болницата на Червения кръст (сграда непосредствено до УМБАЛСМ  „Н. И. Пирогов“). Там филантропът милионер прекарва последните 10 години от живота си. Умира през 1932 г. и тогава наследството му е оценено на 40 млн. лв.

Завещание

Волята му е след неговата кончина да се продадат ценните книжа и имотите му в София – къщата, места на ул. „Велико Търново“, "Оборище", Козлодуй", "Братя Миладинови" и  "Искър", на бул. "Сливница" и "Мария Луиза", към това да се прибавят банковите му спестявания. Капиталът да се остави на влог и да е неприкосновен, но стигне ли годишната  му лихва 300 000 лв., да се учреди фонд с тях. И да се основе Висше търговско училище в Свищов, в което да се изучават търговски и финансови науки, банково и застрахователно дело, с авторитетни и подготвени преподаватели. От фонда да се отпускат достатъчно средства за издръжка на училището, а натрупат ли се достатъчно лихви, да се построи и сграда... 

На ползу роду

Висшето търговско училище в Свищов е открито през 1936 г.; сграда построяват през 1939-а и вътре племенникът Александър Божинов изрисува стенописи; киното и студентският стол са готови през 1942 г., а общежитията – през 1943 г. Пари за висшето училище даряват Никола и Димитър Станчови. През 1943 г. „неприкосновеният“ капитал е 39 млн. лв., след 1944 г. милионите от наследството са одържавени. Висшето търговско училище става Висш финансово-стопански институт, а от 1995 г. е Стопанска академия.

„Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието щото българският народ да върви безспир по пътя на културния напредък и към постигане на своя идеал” - гласи краят на завещанието на родолюбивия българин. И до днес неудобства причинява въпросът за отговорността към волята на големите дарители…

Текстът е част от бр. 104 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.