„За първи път виждам всички парчета от пъзела“: Докъде стигна идеята за 10 нови IT училища?

Бурният възход на софтуерната индустрия логично доведе до дупка на пазара на труда. Недостигът на кадри е един от най-големите проблеми на сектора, който през годините опита да реши с откриването на различни частни IT академии. Отговорът на държавната образователна система обаче е този, който може да задоволи в много по-голяма степен очакванията за добре подготвени кадри.

Така се роди и инициативата на БАСКОМ за създаване на 10 нови технологични училища в страната, по пример на гимназията в Правец и ТУЕС в София. За последните 6 години се появиха три нови – в Бургас, Варна и Стара Загора, а на хоризонта вече се виждат очертанията на поне още две – в Смолян и Враца.

Според Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и предишен председател на БАСКОМ, смолянската гимназия има реален шанс да отвори врати още догодина.

За първи път виждам всички парчета от пъзела: Имаме подкрепата на МОН, имаме подкрепата на немалък брой стартъпи, имаме разбиране от страна на индустрията и имаме разбирането от местните общности и власти“, посочи Доброслав Димитров по време на представянето на БАСКОМ Барометър 2024 – ежегодния доклад за състоянието на софтуерната индустрия.

Той подчерта, че тези IT гимназии няма да са просто поредните училища, а центрове за обучение под формата на кампуси, които ще подготвят младите хора за професиите на бъдещето. Фокусът ще бъде върху практическото обучение, свързването на теорията с реалните проблеми на индустрията и развитието на умения, които са търсени на пазара на труда.

Нещо повече, те ще са съобразени с профила на местната индустрия. Така например бъдещето училище във Враца ще се фокусира върху енергетиката и ще подготвя палитра от кадри, които са нужни на сектора. Кадри, които са критично нужни и в контекста на Зелената сделка, предвид че според анализите едно от основните предизвикателства пред постигането на целите по нея до 2050 г. е именно липсата на специалисти.

Защо са необходими технологичните училища?

Отговорът е прост: България има нужда от висококвалифицирани кадри в областта на технологиите, за да има шанс да бъде конкурентоспособна. В един свят, доминиран от цифровизацията, страната ни трябва да се конкурира за таланти и инвестиции. А технологичните училища ще позволят създаването на собствени специалисти в различни, вече добре развити области като информационните технологии, енергетиката, мехатрониката и дори космическите технологии.

Усвояването на технологията е много по-сложно от това да купиш машините или да построиш завод“, коментира Доброслав Димитров, подчертавайки значението на преноса на знание с активното участие на бизнеса.

Той даде пример с добрите позиции на България в дизайна на чипове и наличието на западни компании, които имат производства тук. За да останат и да се създаде възможност за още по-добро развитие на тази дейност, трябва следващо поколение висококачествени специалисти. „Единственият начин е през ето такова, профилирано образование“, смята Доброслав Димитров.

Технологичният и научно-изследователският сектор все повече се приоритизира и на ниво Европейски съюз, а науката и иновациите ще са един от основните стълбове, коментира българският еврокомисар Екатерина Захариева, отговаряща за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите. По думите ѝ във фокуса на новата комисия ще са талантите, капитала и регулациите. Целта е европейските компании да останат тук вместо да бягат в посока САЩ и Азия, както и да се привличат таланти от цял свят.

Една от идеите, за които спомена Захариева, е създаването на виза за IT таланти, подобно на не особено добре сработилата Синя карта в България, която има за цел да привлича специалисти от страни извън ЕС. Повсеместната липса на кадри е провокирала ЕК да мисли в тази посока и на ниво единен пазар. Неслучайно, при положение че плановете на блока до 2030 г. да разполага с 20 милиона IT инженери се изпаряват – тенденцията е да се достигне бройка от едва 10 милиона.