Без справедливи цени на тока производства ще напускат България

Г-н Домусчиев, постигнахте разбирателство с правителството за двустранни договори между държавните производители и енергийно-интензивните предприятия. Но възможно ли е това без промяна на законите, т.е. без действащ парламент, който да ги промени?

– Знаете, че Регламент 943/2019 г. на ЕК разрешава извънборсово договаряне на електроенергия, за да се предпазят стопанските субекти от пикови стойности на енергията. Съгласно насоките на ЕК към страните членки за овладяване на кризата с цените на електроенергия са допустими и целенасочени мерки към по-засегнатите, както и компенсации към всички. 

В чл. 288 на Договора за функциониране на ЕС/ДФЕС/ пише следното: 

“С оглед на упражняването на областите на компетентност на Съюза институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и становища.

Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.”

Затова ние настояваме да се сключат директни договори с производител на електроенергия. Запитали сме водещи адвокатски кантори за консултация. Очакваме и мнението на правителството. Видя се, че на търговете на електроенергия на борсата, организирани през септември 2021 г., токът не стига до икономиката. И ценовите нива са непоносими.

Какъв е смисълът да се изсипват в енергетиката всичките пари, които изкарва икономиката? И да нямаме българска икономика? Да полеем зелените градинки в държавните централи? Да се отмъкнат едни пари? И после? Всички ще отидат на работа в енергетиката? И хората да берат боровинки? Или ще се хвалим колко ток изнасяме...

На брифинга след срещата с представителите на правителството казахте, че се надявате тези договори да са факт съвсем скоро. Какво обаче планирате, ако след седмица отново сме в задънена улица и държавата не направи това, за което КРИБ и БФИЕК настояват?

– Разбира се има и други варианти, но искаме да се концентрираме върху най-разумното решение – както ние, така и правителството. Темата е сложна, неразбираема и ако сега кажем „може и така...“ ще объркаме всички. Според нас хибридният модел ще отговори на пиковите стойности на електроенергията, както за всички с 50 лв/мвтч (вероятно и повече), така и за енергоинтензивната индустрия, дефинирана в европейското законодателство.

Хората трябва да знаят, че без базова индустрия нямаме икономика, няма и енергетика. Това е базовата консумация, фундаментът на стопанството, което продава основно на международните пазари.

След обявеното разбирателство около двустранните договори се чуват гласове, че така ще се толерират големите предприятия за сметка на по-малките. Как ще отговорите на това?

– Просто казано, това не е вярно. Всеки може да види в регистъра на министерството на енергетиката, че фирмите със зелена отстъпка са малки, средни и големи. Нещо повече – това са предприятия от различни отрасли. Общото е енергоинтензивността им, която се мери по формули, записани в европейските регламенти. 

Справедливостта, която защитаваме, е принципът „пропорционално на щетата“. Давам следния пример: един IT офис дали се вълнува колко му е сметката за ток? Производство на игрални автомати вълнува ли се? Отговорът е – не се интересува. 

Но производство с 50 хил. лева приходи месечно, ако изразходва електроенергия за 40 хил. лева? И като добавите разходите за суровини, които обикновено са 60-70% от себестойността? А кредитите, вложени в обновяване и модернизиране?

– В последните седмици службите влязоха в държавните енергийни производители, в някои търговци, дори в КЕВР. Имате ли надежда по тази линия, че това също ще помогне за нормализиране на ситуацията, тъй като Вие нееднократно сте изразявали обосновани предположения, че се манипулира пазарът?

– В енергетиката са нужни реформи. Ако има кражби, трябва да се прекратят. Ако има спекулации, трябва да се прекратят. На последния търг на АЕЦ "Козлодуй" търговец е участвал с шест спящи фирми. Преодолява ограничението от 10 Мвт/участник. Играе с максимално надута цена спрямо първоначалната. Продава след минута 60 Мвт на борса в чужбина и печели 15 млн. лева. А нашата икономика се опитва да си плаща сметките...

Факт е, че токът поскъпва в цяла Европа. Възможно ли е България да е извън тази тенденция, дори ако се предприемат всички мерки, за които настоява КРИБ и другите работодателски организации?

– Да, така е. Затова и Европейската комисия публикува насоки срещу високите цени на енергията. 

Но само при нас стопанското потребление е 100% на пазара „Ден напред“. Не е нормално цялото стопанско потребление в България да си купува електроенергия от този пазар. Това е и нашата основна претенция – да имаме дългосрочни договори поне за една година. Няма как базовата индустрия да не знае цената си за следващия ден, а да има поръчки за 3, 6 или 12 месеца напред. Интересът на държавата е да има стабилна икономика, да формира приходи във фиска, да се плащат данъци, да се пълни бюджетът. Базовата индустрия е фундаментът на електроенергетиката. Ние консумираме енергия 24 часа в денонощието и 365 дни в годината.

Нашата основна претенция е следната: Каквото плаща едно предприятие в Германия, толкова да заплаща и подобното в България. Ако това не стане, производствата ще се изнесат в други страни от ЕС, където искат да имат производство и инвестиции. Или в трети страни.

В тази енергийна криза промени ли се отношението на работодателските организации към държавния ТЕЦ „Марица изток“ 2, за който бизнесът многократно е настоявал да бъде затворен, тъй като е неефективен?

– Никога не сме говорили за затваряне. Винаги сме настоявали да се дават субсидии, но срещу реформи. Няма нормален бизнес на пазара, който при реализиране на загуба, да не си оптимизира разходите. Не разбирам как в държавната централа всяка година могат да си приватизират /управляват/ разходите, а загубите да ги споделят с нас – всички потребители? И сега, когато печелят при екстремните цени на тока, не е ли редно да се прекратят субсидиите, които плащаме през цена „Задължение към обществото“?

Но все пак, по настояване на Брюксел ТЕЦ-овете ще бъдат затворени, пък било то след 10 или 15 години. Какво да очакваме след това?

– В енергетиката трябва да се изготви дългосрочна визия и да се направи реформа. Ние подкрепяме изграждането на заместващи мощности на пазарен принцип, но без дотации, без субсидии, без дългосрочни договори. Както ние инвестираме на собствен риск и участваме в жестока конкуренция на свободните пазари, така трябва и в енергетиката да се работи.