Държавата обвини търговските вериги в спекула и нелоялни практики

Стотици нарушения, нелоялни търговски практики, генериране на свръхпечалби и до 100% маржове. Това е открила служебната власт при проверките на всички институции, които бяха впрегнати в борбата с високите цени на храните и "спекулата" в страната.

На специална пресконференция днес бяха представени резултатите от тях. И въпреки заделения огромен институционален ресурс и гръмките разкрития, земеделският министър Явор Гечев каза "това е законно". Тоест, оказва се, държавата няма какво да направи с високите цени, дори да ги смята за укорителни.

От днешната пресконференция стана ясно, че правителството все пак има амбиция да приеме наредби, с които да се изсветлят някои от нелоялните практики и проблемите при търговските вериги.

Налице са редица нелоялни търговски практики, възникват съмнения и за необосновано високи печалби и други нарушения, които ощетяват правата на потребителите“, заяви на брифинга в Министерския съвет служебният вицепремиер по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев.

По думите му институциите са работили по ясно изградена методика за мониторинг и контрол на определени хранителни стоки по цялата верига – от производител и вносител до крайна цена в съответна търговска верига.

Не е война, проверка е

Искам да се знае, че не обявяваме война, но като държава и изпълнителна власт сме задължени да защитим интереса на потребителите и да сме сигурни, че най-уязвимите групи не страдат от това и не се изземват техните доходи, защото инфлацията и кризата ги постави в тежко състояние“.

Така Христо Алексиев започна брифинга днес, продължил над час.

Той няколко пъти повтори, че служебната власт няма намерение да се намесва на пазара в хранителния сектор както, според него, медиите тиражират, а това не отговаряло на истината.

До момента са направени над 300 съвместни проверки на всички ангажирани институции, обясни Алексиев. Комисия за защита на потребителите (КЗП) е направила 471 проверки и е открила 452 нарушения, 200 от тях са нелоялни търговски практики. Българската агенция по безопасност на храните е извършила 333 проверки и е констатирала 32 нарушения. НАП е направила 340 проверки и е съставила 71 акта за нарушения, отделно Агенцията прави още 150 проверки и 9 ревизии.

По думите на Алексиев резултатите от досегашната работа са "доста притеснителни" и са налице редица нелоялни търговски практики и генериране на "свръхпечалби".

Служебната власт беше категорична, че ще продължи с проверките.

Продължаваме с постоянен мониторинг на цените на храните, постоянни проверки на всички органи“, каза още Христо Алексиев.

Най-честите нарушения

„Само днес на най-ниска цена“ – нито е само днес, нито е на най-ниска цена. Така председателят на КЗП Стоил Алипиев обясни едно от честите нарушения, открити при проверките. В случая става въпрос за продукта киви, който „промоционално“ се продава в съответната верига на цена от 2.79 лв., но проверката установява, че в деня на промоцията тя дори е с 20 – 30% по-високи от тази на конкурентните обекти.

Друга нелоялна практика е търговецът да представя невярна информация на етикетите на стоката и когато отидете до касата, цената е по-висока.

Често срещан проблем е и липсата на промоционални стоки, които липсват по щандовете. Алипиев обясни, че потребителят посещава даден обект именно заради промоционални продукти, които е видял в рекламните брошури, но понякога се оказва, че стоката, с която е привлечен, я няма, но той все пак е отишъл до магазина и си купува всички останали продукти, въпреки тяхната цена.

Подвеждаща информация има и за теглото на стоката – като обявеното от търговеца е различно от това на производителя.

Друга лоша практика е продукти, които се представят за българско производство, да са внос от Турция, Гърция и други държави.

Проблеми са открити и с качеството на продуктите.

Нелоялните търговски практики завличат целия пазар след себе си и така той се изкривява, а цените се завишават изкуствено", смята председателят на КЗП.

Така според служебната власт най-често срещаните нелоялни търговски практики и всяка друга информация, която заблуждава потребителя и го привлича, изкривява икономическо поведение и потребителят купува под заблуда.

Аномалиите в цените

Хранителните продукти на щанда се продават с между 25 и над 90% надценка, стана ясно на брифинга. Бяха дадени и няколко примера на продукти от основната потребителска кошница.

Опаковка от 400 г. на кашкавал по БДС струва 8.04 лв. във фермата, а в магазина вече се продава за 15.59 лв. – това е 94% надценка. Същият грамаж на краве сирене е с цена от 5.64 лв. при производителя, а в магазина се продава за 10.79 лв. - това е 91% надценка.

Земеделският министър Явор Гечев даде пример и с цената на кравето масло – 2.62 лв. струва то при производителя, докато цената му скача над над 4 лв. за 125 г опаковка в магазина. В същото време в Германия същото количество масло струва 2.59 лв. на щанда и 2.55 лв. – в Австрия.

При яйцето средната цена на дребно е 55 ст., а на едро цената е 39 ст. Гечев поясни, че става въпрос за масовите яйца размер М и Л и че се взима средната цена за страната като от продукта има и много по-скъпи варианти катио био яйца, тези от свободни кокошки и др.

Цялата презентация с аномалиите при цените може да видите ТУК. 

Всичко е законно

Производителите, които подават сигнали до държавните органи, се страхуват да се разкрие самоличността им, за да не бъдат отрязани от дистрибуционните канали и да не могат да продават стоката си. Цените са необосновано високи. Това е друг извод на държавните органи.

Гечев обясни че „има ужасяващ страх дори от хората, които ни дават информация. Заляти сме от сигнали, но молбата на всички колеги е анонимност“.

Той обясни, че от високите цени не печели производителят, а ценообразуването на търговските вериги не е коректно.

Към момента кривата на инфлацията върви надолу и това се вижда отчетливо. Кривата на храните върви нагоре. Това ни кара и да вземем всички тези мерки“, каза още Алексиев.

Подготвят се и промени в законодателството, насочени срещу свръхнадценката.

В момента това е законно. Констатирахме в този един месец проверки редица неща, които виждате. Това е малка част от тях – има недостиг на законодателство, няма достатъчно прозрачност, а в България ценоборазуването много често се разминава със западните образци“, посочи министърът на земеделието Явор Гечев.

И въпреки, че държавата не оповести за кои точно търговски вериги говори, от брифинга стана ясно, че това са големите обекти.

Не можем да ги кажем, нека бъдем коректни, ние война не водим, изпълняваме функциите си и взимаме мерки свързани с овладяване на инфлацията", каза още Явор Гечев.

Той допълни, че много се изкушава да оповести имената им, но в подписаните между производители и търговци договори има клаузи за конфиденциалност, които не могат да бъдат нарушени, защото така и самата държава ще наруши закона.

Какво ще прави държавата

Министерството на земеделието обобщава доставките на хранителните стоки до търговските вериги в шест канала. По всички тях има високи надценки, които се движат между 48.8 на сто до над 90%, посочи земеделският министър. Надценките се получават и през различни такси, които се искат от производителите. Това са например такси за реклама асортимент, оборот отстъпки и други.

Това са пари, които се вземат от клиентите, но не стигат да производителите“, допълни Гечев.

Тъй като според служебната власт има недостиг в законодателството, за да изсветли сектора по-бързо идеята е да се приемат две наредби за храните. Те ще се подготвят от Министерството на земеделието и Министерството на икономиката за храните, а целта им е да дадат публичност по цялата верига на доставки. Ще има регистри на всички търговци и на складовете, които се занимават с продажбата на храни. Първият по веригата на даден продукт ще отразява в електронния регистър пускането му на пазара и всеки следващ ще информира къде е отишла храната и на каква цена, обясни Гечев. Обмисля се и създаването на регистър на бракуваната стока. Гечев уточни, че не става дума за храните на дребно, които са за директни продажи и са малки количества.

Продължава да се работи и по сайта, който правителството обяви, че ще прави още в началото на февруари. Информационният портал ще събира всички данни за цените и в него ще могат да се подават сигнали от граждани. До момента обаче все още не е ясно дали в сайта ще се работи с конкретни имена на вериги като най-вероятно това няма да се случи.

Приканваме и търговските вериги и те самите да могат да публикуват техните цени на тази платформа, за да има максимална прозрачност“, каза още Алексиев.

По думите му това ще помогне на потребителите да вземат информирано решение къде да отидат да пазаруват, а не да се случва това да се обявява промоция и човекът да се подвежда.

Обсъждат се и други неща, но се търси законова основа. Такова например е предложения за електроенен етикет, който е практика и в други държави.  

Гечев беше категоричен, че все пак се разчита най-много на медиите и тяхната публичност, а „най-лошата демокрация се лекува с повече демокрация“.