Експерти спешно трябва да поправят плана за възстановяване
Според икономиста Димитър Иванов в документа има сериозни проблеми, сред тях и как ще става контрола на харченето
Снимка: Стопкадър/bTV
~ 2 мин.
Антония Симова Парламентът трябва да поиска от Европейската комисия официално удължаване на крайния срок за изпращане на Националния план за възстановяване и развитие до 20 – 25 май и междувременно да създаде спешно работна група, която да поправи „грешките“ в него. Това мнение изрази икономистът Димитър Иванов в ефира на bTV.
По негови думи 13 страни членки все още не са представили своите национални планове, въпреки че остават едва 8 дни до крайния срок – 30 април.
В момента се очертава минимум 3 – 4 страни да закъснеят с този срок и да поискат официално удължаване. Не бива да се паникьосваме, няма опасност от загуба на парите, но има такава те да закъснеят“, посочи Иванов.
Според него България не може да отиде в Брюксел с „продукт на старото правителство“, а въпросната работна група трябва да поправи сериозни недостатъци.
„Първо, планът трябва да стартира от реалната икономика. В досегашните версии той не е обърнат към бизнеса, а това ще направи конкретните проекти стъпили на земята. Второ, в плана не е изяснено как ще стане контролът на реализацията на средствата, което ще бъде критикувано от Европейската комисия. Също така този план е разделен на две части – грантове и заеми, а в плана няма нито дума за достъпа до заеми. Те могат да помогнат на компаниите да се модернизират дори ако им бъдат дадени като заеми на добри условия“, заяви Иванов.
Припомняме, че преди дни бизнесът и синдикатите също се обединиха около предложението и заемите да бъдат част от плана за възстановяване.
Иванов обърна внимание и на още един пропуск в плана – кабинетът в оставка посочва, че авансовите средства в размер на 12% от общите 12 млрд. лв. ще се изразходват до 2023 – 2024 г., а според идеите на Европейската комисия всички средства трябва да са изразходени до 2026 г.
Няма как в рамките на 2 години всички останали средства да бъдат абсорбирани и Европейската комисия ще обърне внимание на този въпрос“, категоричен е Иванов.
По негови изчисления Европейската комисия ще разглежда постъпилите планове около два месеца, след което те трябва да бъдат одобрени от Съвета на ЕС и Еврокомисията да се отправи към реалното теглене на средствата от международните пазари. Страните членки пък могат да получат първите авансови средства още през септември, ако не са изпуснали крайния срок. В случай че националният план бъде изпратен по-късно в Брюксел, средствата ще се забавят с около месец, обясни Иванов.
Той коментира още, че изискванията за постъпващите планове в Брюксел са високи и даде пример с Италия, чийто план бе отхвърлен преди дни.
