ЕС ще плати за войната, но сметката няма да бъде разделена поравно

Икономическите последици от войната в Украйна ще ударят силно Европейския съюз. Въпросът обаче е кой точно ще понесе най-голям икономически удар и дали някои от тези разходи ще бъдат споделени и дали могат да спънат способността на Блока да остане единен срещу Русия, пише Politico в свой анализ. Засега политиците имат едно послание: Няма да е евтино, но ще си струва.

Ние сме наясно, че наложените санкции ще доведат до разходи за европейската икономика, но отговорът не е да се намали натиска върху Русия“, каза италианският премиер Марио Драги в края на миналата седмица.

„Отговорът е да работим заедно, да подкрепяме нашите икономики, да поддържаме покупателната способност на домакинствата, да подкрепяме нашите компании.“

За Италия и Франция предпочитаната стратегия е обединяването на някои от тези разходи чрез издаване на нов общ европейски дълг за укрепване на енергийната сигурност и отбрана. Това обаче не е опция за Германия, Швеция и Нидерландия, чиито лидери се противопоставиха на идеята миналата седмица.

Този отказ беше достатъчно силен, че френският президент Еманюел Макрон избра да даде тласък на дебата на ЕС за издаването на повече еврооблигации в бъдеще. Но по-големият въпрос – за икономическите последици от войната и какво може да направи ЕС, за да се опита да овладее щетите от зараждащото се възстановяване на Блока – все още е много актуален.

„Има нарастващо осъзнаване, че ще има някаква форма на споделяне на икономическите разходи от тази криза“, каза Нилс Редекер, автор на неотдавнашен документ на Центъра на Жак Делор в Берлин, който очертава икономическото въздействие на войната върху ЕС.

Ще трябва да запазим единен фронт срещу Русия и ако това е много по-скъпо за някои държави членки, отколкото за други, запазването на този фронт ще бъде по-трудно.“

Другото предизвикателство е, че несигурността относно хода на войната означава, че е трудно да се определи цена на възможните средства за защита. Но няма съмнение, че конфликтът и неговото разпространение ще доведат до значителен спад в продукцията, казват експерти.

В една от първите големи оценки на удара от войната Европейската централна банка намали прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната до 3.7%, което е с 0.7 процентни пункта надолу спрямо декември, когато публикува последните си прогнози. Други стигнаха по-далеч, включително Goldman Sachs, който намали с 1.4 процентни пункта прогнозата си за БВП за зоната на единната валута.

Европейската комисия от своя страна се опитва да избегне тревогата, заявявайки, че войната ще повлияе на растежа в ЕС, но няма да го дерайлира.

На видеосреща на финансовите министри на ЕС миналата седмица Италия заяви, че очаква да намали растежа с 0.7 процентни пункта поради прекъсвания в търговията, загубата на Русия като експортен пазар и инфлацията. Кипър, който разчита на туризма за 20% от своя БВП, също вероятно ще се откаже от голям дял от приходите, тъй като руснаците съставляват една пета от неговите посетители.

Междувременно България поиска от Комисията да изпълни „чернобилски сценарий“, според който ядрена катастрофа в Украйна ще унищожи голяма част от нейната селскостопанска продукция, казаха дипломати.

Взаимозависимост

Най-ясната последица се отнася до зависимостта на Европа от руския газ. ЕС получава около 40% от общия си внос на газ от Русия, но за Австрия, Унгария, Полша той достига до 80% — и 100% в България, Естония и Латвия. Германия и Италия, най-големите вносители на газ в Блока, разчитат съответно на Русия за повече от половината и една трета от своя газ, така че всеки шок в доставките ще има тежки последици там.

Дори извън смущенията от войната, нарастващите цени на газа доведоха до цените на електроенергията заедно с тях поради така наречената система за пределно ценообразуване, използвана в ЕС. По-рано този месец те надминаха рекордното ниво от 200 евро на мегаватчас. Това е особено тежко за страни със студени зими и високи нива на „енергийна бедност“, като голяма част от Централна и Източна Европа.

Други сътресения също могат да се усетят чрез търговия. Търговията с Русия представлява малка част от общата с ЕС, но осигурява голям брой суровини за Блока, а специфичните зависимости могат да причинят хаос във веригите за доставки. Руската дървесина съставлява половината от вноса на Финландия, докато паладий, от който Русия контролира 40% от световното производство, е ключов материал за автомобилния сектор в Германия и Италия.

Друга ключова стока е пшеницата — като се има предвид, че Русия и Украйна са съответно първият и петият по големина износител на зърно в света — където цените скочиха до 14-годишен връх поради опасенията за глобални доставки.

След това има инфлация, която също вероятно ще се повиши още повече и ще остане по-висока за по-дълго от очакваното. Този натиск принуди ЕЦБ в четвъртък да обяви по-бързо намаляване на програмата си за изкупуване на облигации. Основен двигател на инфлацията продължава да бъде енергийната инфлация, при която не се вижда облекчение.