Европейците масово недоволстват от ниските лихви по спестяванията

Европейците масово са недоволни от бавното вдигане на лихвите по депозитите, коренно различно с бързото вдигане на лихвите по кредитите, и по-специално на жилищните кредити. Обръщането на лихвения цикъл започна преди повече от година с решението на Европейската централна банка да започне повишения на основния лихвен процент.

Ключовият показател, използван от анализаторите, е депозитна делта, която представлява прехвърлянето на основните лихвени проценти към лихвените проценти по депозитите.

Според нидерландския кредитор ABN Amro средната делта на депозитите в еврозоната през юни тази година е била 47% — това означава, че средно само половината от общото увеличение от 4.25 пункта на лихвените проценти на ЕЦБ е прехвърлено на вложителите. ЕЦБ повиши референтната си лихва през юли 2022 г. от -0.5% на 0%. Основният лихвен процент сега е 3.75%, което означава, че от първото повишаване на основния лихвен процент на ЕЦБ се е повишил с 4.25 пункта.

Въпреки това средната делта на депозитите в 20-те държави, които споделят еврото, прикрива явните разлики между тези нации. Например делтата на депозитите в Хърватия е 12%, Кипър е 30%, а Португалия е 32%. Във Франция делтата на депозита е 73%, а в Италия е 62%.

Регионални несъответствия

Въпреки че държавите от еврозоната споделят една и съща валута и са под едни и същи решения за парична политика, спестителите в региона не се радват на същата възвръщаемост на своите депозити.

Наистина има някои големи различия между европейските страни“, обяснява Марта Феро Тейшейра, анализатор в ABN AMRO. „Това е резултат от различията в структурата на банковата индустрия, естеството на депозитите и възможностите за алтернативни инвестиции“.

Рейтинговата агенция S&P Global сравнява колко банки от еврозоната прехвърлят политиката по лихвите по депозитите сега спрямо 2005 г., когато ЕЦБ последно влезе в цикъл на повишаване на лихвените проценти. Заключението е, че банките сега много по-бавно изпълняват тази задача. Агенцията обяснява, че разликите в нивата на ликвидност на банките и различните степени на пазарна конкуренция оказват влияние върху това, което се предлага за спестителите.

Увреждане на репутацията

Недоволните спестители все още могат да създадат проблеми за банковия сектор.

Данните, събрани от S&P Global, показват, че през последния отчетен сезон от 25 банки в Европа 19 са отчели тримесечни увеличения на нетния лихвен доход. По-високият нетен лихвен доход означава, че банките получават все повече пари от заеми, отколкото плащат по депозити.

По-високите печалби предизвикват дебат за данъците върху неочакваните печалби.

Така Италия шокира пазарите с данък от 40% върху печалбите на банките и, въпреки че мярката все още е в процес на корекции, това показва как някои законодатели искат да използват възвръщаемостта на банките. Испания одобри данък върху неочакваните печалби за банките миналата година и според Reuters може да събере до 3 милиарда евро от него до 2024 г.