Европейското финансиране на енергийния преход в България: какви са възможностите

Енергийният преход – не само в Европа, но и в България – вече започна и гражданите и бизнеса имат два варианта: или да гледат отстрани случващото се и да бездействат, или да са активни участници в него, възползвайки се от всички възможности, които дава. За целта огромна част от финансовия ресурс на Европейския съюз за сближаване е насочена към най-засегнатите от прехода региони, един от които е Перник.

По време на първото събитие в рамките на проекта „Преход на възможностите“, организирано от „Бранд Медия България“ в Перник, бяха представени инструментите, с които могат да се финансират бизнеси, идеи и трансформации, които да направят прехода към неутрална по отношение на климата икономика справедлив.

Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ)

През лятото на тази година Министерството на регионалното развитие (МРРБ) стартира процедура за набор на концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Тя е нова за България и цели прилагането на интегриран инвестиционен подход при развитието на територията, базиран на местните специфики, насочен към ефективното използване на потенциала на всяка територия в сътрудничество между различните заинтересованите страни. Мярката бе представена от Ангелина Стоянова, стратегическо планиране в „Развитие на регионите“ в МРРБ.

Процедурата насърчава партньорството между частния, неправителствения и публичния сектор. Тя е насочена към градското развитие на 10-те големи общини в България. Всички общини в област Перник са в териториалния обхват на приоритетите, като подкрепата е разпределена между шестте региона в страната и всеки разполага с определен ресурс. По нея вече са постъпили общо 165 концепции, като очакван срок за приключване на оценката им е март 2024 г.

Подкрепата обхваща следните дейности:

• Рекултивация на минните терени;
• Подкрепа за МСП, фокусирани върху НИРД, проектиране, монтаж на фотоволтаични панели;
• Подкрепа за МСП, насочени към инсталации за биогаз (биометан);
• Подпомагане на съоръженията за производство и използване на ВЕИ и зелен водород;
• Картографиране на уменията на засегнатата работна сила;
• Преквалификация и повишаване на квалификацията;
• Мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, вкл. за справяне с енергийната бедност;
• Схема за подпомагане на потребители производители и енергийни общности;
• Развитие на Индустриална и логистична зона Перник;
• Център за НИРД за промишлеността, подкрепящ услуги като изследователски център за промишлен дизайн и научен център за материалознание.

По мярката ще има и втора процедура, която се очаква да бъде обявена до март 2024 г. Тя може да работи по същия начин или да се адаптира, за да се постигнат в по-висока степен заложените приоритети.

Фонд за справедлив преход

Териториалните планове бяха одобрени в края на декември, с което беше отключен и ресурса за трите въглищни региона – Перник, Кюстендил и Стара Загора, които са обхванати от проекта "Преход на възможностите". Инструментите бяха представени от Моника Стоянова, главен експерт в отдел „Стратегическо планиране и програмиране“.

Предвиденият ресурс за справедлив преход е 2.7 млрд. лв. и по него ще бъдат изпълнявани дейности в три направления: Индустрия и инвестиции в устойчиви енергийни решения, нови дейности за подпомагане на климатичния преход; социална подкрепа, с която ще бъдат подкрепени хората свързани пряко и косвено с прехода към климатична неутралност чрез обучения, надграждане на уменията и преквалификация; разнообразяване на местната икономика – създаване на нови работни места, бизнеси и възможности, нови предприятия, подкрепа на съществуващи, дейности, свързани с енергийна ефективност.

Общата стойност на средствата от ФСП за област Перник са 92 млн. евро.

През 2024 г. по Фонда ще бъдат стартирани процедури за енергийна ефективност на публични и жилищни сгради, преквалификация и повишаване на уменията на работниците в областта и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход.

План за възстановяване и устойчивост

Една от мерките по Плана за възстановяване и устойчивост е Подкрепа за енергия от ВЕИ за домакинствата. Целта ѝ е да се увеличи използването на възобновяема енергия от домакинствата чрез предоставяне на финансиране по:

• Компонент 1: Закупуване на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване (БГВ);
• Компонент 2: Закупуване на фотоволтаични системи до 10 kWp, които могат да включват системи за съхранение на електрическа енергия.

Инвестицията трябва да намали потреблението на твърди горива в неефективни съоръжения за производство на топлинна енергия в сектор домакинства.

Общият бюджет по нея е 240 млн. лв., от които 140 млн. лв. за сметка на Плана за възстановяване и устойчивост и 100 млн. лв. национално и частно съфинансиране.

• 50 млн. лв. – принос от Механизма за възстановяване и устойчивост;
• 10 млн. лв. - национално публично финансиране за невъзстановим данък добавена стойност;
• 20 млн. лв. - съфинансиране чрез средства на Кандидата.

Минималният и максималният размери на финансирането за предложенията по тази процедура са, както следва:

Минимален размер на финансирането – няма ограничение.

Максимален размер на финансиране за предложение по:

• Компонент 1: Закупуване на слънчеви инсталации за БГВ – до 100% от стойността на инсталацията, но не повече от 1 960.83 лв.;
• Компонент 2: Закупуване на фотоволтаични системи до 10 kWp, включително система за съхранение на електрическа енергия - до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лв.

В първата покана са получени 2001 предложения за финансиране при планирани над 3000. Те все още се оценяват от експертите и трябва да бъдат обявени в края на месец март тази година.

Останалите 160 млн. лв. по мярката ще бъдат обявени през второто тримесечие на тази година.  

Изпълнението на инвестицията приключва до 30 юни 2025 г.

По ПВУ е предвидена и подкрепа за енергийни системи за улично осветление. Тя бе представена подробно от Христина Стоичкова, държавен експерт в Министерство на енергетиката.

Тя е разделена на две покани като първата вече е приключила

Покана 1:

• Сключени договори за финансиране с 64 общини;
• Обща стойност на договорите – 53 млн. лева;
• Срок за изпълнение на проектите – до края на март 2025 г.;
•  Размер на финансирането – 100% на етапа на изпълнение, револвиращ механизъм с възстановяване на 50% от средствата във Фонд за декарбонизация.

Спестяванията, които се постигат от тези проекти, са много големи – над 50% спестяване на енергия“, обясни Стоичкова.

Покана 2:

• Обявена за кандидатстване на 2 януари 2024 г. със срок 3 месеца;
• Обща стойност на поканата – 124 млн. лева;
• Стойност на проектите – между 100 000 лева и 2 000 000 лева;
• Срок за изпълнение на проектите – до 15 месеца;
• Размер на финансирането – 100% на етапа на изпълнение, револвиращ механизъм с възстановяване на 50% от средствата във Фонд за декарбонизация.

Мярката „Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници“ е насочена към бизнеса и все още не е стартирала, но това ще се случи най-вероятно в началото на февруари, каза Александрина Димитрова, Началник отдел „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници“ в Министерство на енергетиката.

Целта ѝ е увеличаване на дела на чиста енергия в енергийния микс на България по пътя към климатична неутралност чрез предоставяне на подкрепа за изграждане и интегриране в електрическата мрежа на нови допълнителни най-малко 1 425 MW производствени мощности от възобновяеми източници заедно с най-малко 350 MW локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. От Механизма за възстановяване и устойчивост по нея ще бъдат отпуснати 664 млн. лв.

Изпълнението на инвестицията приключва до 31 март 2026 г.

Следващата инвестиция по ПВУ е предвидена за пилотни проекти за производство на зелен водород. Тя е в сравнително начален етап на развитие като МЕ подготвя документите по нея. Насочена е към българските предприятия. Очаква се тя да бъде обявена през второто тримесечие на тази година.

Целта ѝ е декарбонизация на българския енергиен пазар чрез предоставяне на подкрепа за разработването на пилотни проекти за създаване на условия за производство на зелен водород.

Общият бюджет по инвестицията е 120 млн. лв., от които:

• 60 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост;
• 60 млн. лв. частно съфинансиране.

Индикатори: Въвеждане в експлоатация на електролизьори с мощност 55 MW, които да произвеждат най-малко 7 800 тона зелен водород годишно.

Изпълнението на инвестицията приключва до 31 декември 2025 г.

В рамките на ПВУ е и „Пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници“. Бюджетът по нея е 343 млн. лв. Идеята, с която беше включен проектът в рамките на ПВУ първоначално, е да се изгради една пилотна централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с инсталирана електрическа мощност от 10 MW и инсталирана топлинна мощност от 30 MW.

С решение на 48-то Народно събрание през 20023 г. за предоговаряне на инвестицията с Европейската комисия. Тя ще бъде преработена като грантова схема за физически и юридически лица за използване на геотермалните източници за производство на топлинна енергия. Преговорният процес с ЕК по нея все още е в ход.

МЕ работи по друга част от този проект – изграждане на специализирана лаборатория за геотермална енергия, който да подпомогне развитието на този сектор.

„Национална инфраструктура за съхранение на енергия от възобновяеми енергийни източници“ (RESTORE) – Инвестицията предвижда изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжения за съхранение на електроенергия с 3000 MWh използваем енергиен капацитет на равнището на електроенергийната мрежа.

Финансирането е 100% от ПВУ – 781 млн. лева без ДДС

С решение на 48-то Народно събрание инвестицията трябва да бъде предоговорена в грантова схема за подпомагане индустрията за изграждане на системи за съхранение. Преговорите все още са в процес и от МЕ се надяват скоро да приключат.

Модернизационен фонд

През януари 2023 г. бе приета Програма за условията и реда за подбор на проекти за дейности, които се финансират със средства от Модернизационния фонд, с която са идентифицирани области на инвестиции с предимство и инвестиции без предимство за периода 2023-2024 г.

Модернизационният фонд е предназначен за подкрепа на инвестиции за модернизиране на енергийните системи и повишаване на енергийната ефективност.

Одобрени инвестиции за периода 2023 – 2024 г.: Идентифицирани са приоритетни инвестиционни предложения, приети с РМС, с което операторите на електроразпределителни и електропреносни мрежи са определени за крайни получатели.

Цел: модернизация, дигитална трансформация и развитие на информационните системи и физическата инфраструктура на лицензираните оператори на разпределителни мрежи с цел ускорена електрификация и декарбонизация на енергийното потребление и производство, както и развитие на умни мрежи.

100.8 млн. евро от Модернизационен фонд (фондът се финансира посредством приходи от продажби чрез търгове за квоти за емисии на парникови газове, съгласно член 10 „Търг на квоти“ от Директива 2003/87/ЕО.).

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.