Германската икономика все пак се размина от двуцифрен срив

Икономическият срив е доста по-силен от този по време на световната финансова криза преди десетилетие и представлява най-резкият спад, откакто Германия започна да събира данни за тримесечното изменение на брутния си вътрешен продукт през 1970 г. Въпреки това ревизията показва, че спадът е по-лек от първоначалните данни миналия месец, които показваха, че продукцията в периода април – юни се е свила с 10.1%. На годишна база той се равнява на 11.3%, което пак е по-малко спрямо експресната информация, показваща 11.7%.

Потребителските разходи са спаднали с 10.9% за тримесечието, капиталовите инвестиции – с 19.6%, а износът – с 20.3%.Строителната дейност, която обикновено е постоянен двигател на растежа за германската икономика, спада с 4.2% през периода.

Второто тримесечие беше пълна катастрофа. Независимо дали става въпрос за инвестиции, частно потребление, износ или дори внос - всичко беше в свободно падане“, коментира икономистът от VP Bank Томас Гитцел.

Единственото положително перо бе потреблението на държавата, което нарасна с 1.5% за тримесечието поради правителствените програми, целящи да подкрепят правителството и населението в момент на застой на икономическата активност, затваряне на бизнеси и масови съкращения.

Германският парламент пък преустанови държавната политика на т.нар. „спирачка на дълга“ през тази година (политика на прекратяване на трупането на нов дълг), за да позволи на правителството да финансира своите отговори на коронакризата и фискалните стимули чрез рекорден нов дълг от 217.8 млрд. евро.

Фискалната промяна след години на балансирани бюджети означава, че Германия регистрира бюджетен дефицит от 51.6 млрд. евро през първите шест месеца на 2020 г., посочи немската статистика в отделно изявление. Това представлява дефицит от 3.2% от БВП на страната, измерен по критериите на ЕС от Маастрихт.