Годината на големия избор

Решаваща година за глобалния ред се очертава да бъде 2024-а. Тя ще е рекордна в света по политически избори изобщо в историята, а резултатите от тях ще определят развитието на световната политика занапред.

Над три милиарда гласоподаватели в повече от 40 държави ще избират своите държавни глави и управляващи през 2024 г., като се започне с вота в Тайван през януари и се стигне до Съединените щати през ноември. Избори ще се проведат и в Индия, Индонезия, Иран, Пакистан, Русия и ЮАР, наред с още други – сред които и изборите за Европейски парламент, в които ще участват и българските гласоподаватели. С други думи – съдбата на света ще се решава през 2024-а.

Парадоксално, този безпрецедентен „празник“ на пряката демокрация идва в момент, когато класическите форми на либерална демокрация са подложени на екзистенциална атака от авторитаристи и диктатори, крайнодесни националистически-популистки партии и военни превратаджии и ислямистки бойци, пише в коментар за „Гардиън“ Саймън Тисдал. В този многонационален и многопартиен изборен маратон някои избори ще бъдат открити, свободни и честни, други - много по-малко. Някои изобщо няма да са свободни, прогнозира той.

Според Bloomberg Economics избирателите в страните, където предстои да се провеждат избори тази година, представляват близо 41% от населението на света и произвеждат 44,2 трилиона долара, или 42% от брутния вътрешен продукт (БВП) на планетата. Почти половината свят.

С огромните предизвикателства пред глобалната икономика и политика, на фона на два интензивни военни конфликта в Газа и Украйна, постоянна инфлация и високи разходи по заеми, възпрепятстващи възстановяването след пандемията, изборният цикъл през 2024 г. може да донесе поредните сериозни размествания в днешната епоха на многоаспектни кризи, посочва АФП.

Сред тези множество избори, на които ще гласува почти половината свят, ето някои, които може би ще са най-ключови:

Реваншът на Тръмп

Изборите в САЩ очаквано са най-интересните, с оглед ролята на страната в глобалната политика. На 5 ноември десетки милиони американци ще изберат президент в състезание, което би могло да остави на поста за втори мандат действащия държавен глава Джо Байдън на власт до 86-годишна възраст.

Проучване след проучване сочат, че мнозинството от гласоподавателите смятат склонният към гафове демократ за твърде стар, за да бъде главнокомандващ. Въпреки че най-вероятният му съперник, бившият президент Доналд Тръмп, не е много по-млад – догодина той ще стане на 78.

Американците изглежда са съгласни по един въпрос, който стои в основата на изборите през 2024 г. - безпокойство за състоянието на демокрацията и как изходът от президентската надпревара ще се отрази на нейното бъдеще. Те просто не са единодушни по въпроса кой всъщност представлява заплахата за демокрацията. Проучване на Центъра за изследване на обществените въпроси на Асошиейтед прес и NORC сочи, че за 62% от гражданите демокрацията в САЩ може да бъде изложена на риск в зависимост от това кой ще спечели наесен. Мнозинството от демократите (72%) и републиканците (55%) се чувстват по един и същ начин, но по различни причини.

Кампанията на Байдън претърпя пореден удар, след като Камарата на представителите, ръководена от републиканците, гласува през декември за започване на официално разследване за импийчмънт за евентуално негово облагодетелстване от чуждестранни бизнес сделки на сина му по времето, когато е бил вицепрезидент при Барак Обама.

Преди първичните избори на републиканците в САЩ Доналд Тръмп се радва на значителна подкрепа, въпреки множеството наказателни процеси, стартирали срещу него. В безпрецедентен акт в края на декември Върховният съд на Колорадо отстрани Тръмп от бюлетината за първичните президентски избори в щата. Аргументът на магистратите е, че той няма право да се кандидатира за Белия дом съгласно клаузата в Конституцията за въстание - имайки предвид щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г., инспириран от него. Това е първи случай в историята, когато раздел 3 от 14-ата поправка е използван за дисквалифициране на кандидат за президент. Върховният съд на САЩ обаче ще има последната дума по казуса Засега Тръмп остава най-сигурната републиканска кандидатура.

Евентуалното му избиране в Белия дом може да преобърне световната политика, категорични са анализаторите. Тръмп със сигурност ще отмени множество решения на администрацията на Байдън, включително по въпроси като имиграция, изменение на климата, данъци и здравеопазване. Въздействието върху външната политика и международните отношения ще бъде още по-значително. Тръмп като нищо може да наруши международни споразумения и да изолира още повече САЩ в световен мащаб, ако възприеме линията си „Америка преди всичко“ и се отдръпне от традиционни съюзници. Очакван отзвук е и спиране на подкрепата за Украйна, което вероятно ще реши конфликта в полза на Русия.

Проучване на CNN от 8 ноември дава на Байдън 45%, при 49% за Тръмп. Така по-вероятният сценарий е Тръмп да получи своя реванш след загубата на предишния вот. Разликата от 4% е статистически значима, т.е. не може да се говори за статистическа грешка в случая, смятат анализаторите, и според тях бившият президент държи преднина пред настоящия. Има обаче още доста време до ноември, а и множество фактори могат да повлияят изхода на тези избори. Така че битката за най-горещия политически стол в света, а и за света какъвто го познаваме сега, остава напълно непредсказуема.

Европейски тест за популизма

Най-голямото транснационално допитване в света през юни ще даде право на глас на изборите за Европейски парламент на над 400 милиона души. Гражданите на ЕС ще изберат 720 членове на ЕП от 27 страни членки.

Гласуването ще бъде тест в много европейски държави за подкрепата за десните популисти, които получиха значителен тласък след победата на антиислямската и анти-европейска Партия на свободата на Герт Вилдерс на изборите в Холандия през ноември и по-ранната победа на Джорджия Мелони – с крайнодясната партия „Италиански братя“. Насърчение Брюксел обаче може да получи от Полша, където бившият президент на Европейския съвет Доналд Туск се върна на власт със солидна проевропейска платформа.

Осреднените резултати от социологическите проучвания, събрани от Politico, показва възход на двата крайнодесни блока и спад в подкрепата сред традиционните европейски консерватори, социалдемократи, либерали и зелени. Въпреки това, последните групи вероятно ще запазят комфортно мнозинство. Същността на въпроса е да се види дали евентуална коалиция между популистки и крайнодесни групи може да формира алтернативно мнозинство. В началото на декември в прогнозата за местата, публикувана от Politico, разликата между крайни и умерени е само около 20 места (от 720).

Абсолютно мнозинство от десницата в Европейския парламент е малко вероятно. Но дори и да не бъде постигнато, увеличаването на влиянието на крайно-десните блокове би имало сериозни последствия. В настоящия законодателен орган вече бяха отбелязани сближавания. По определени въпроси - например в борбата срещу изменението на климата - десницата има влияние. С повече крайно настроени депутати има възможност за сценарий, при който десноцентристите приемат по-твърд дискурс срещу екологичните разпоредби. А с по-голям крайнодесен блок не е ясно дали ЕС ще успее да продължи напред с приемането на дузината държави, които са кандидати за членство, или дали ще продължи да подкрепя Украйна.

Русия и Украйна

Споменавайки нападнатата Украйна, споменаваме и нашественика - Русия – и двете страни трябва да проведат президентски избори през март, тъй като мандатите и на Володимир Зеленски, и на Владимир Путин изтичат. В случая с Украйна - предвид войната и военното положение - е вероятно гласуването да бъде отложено. Дебатът дали изборите трябва да се проведат обаче е оживен през последните месеци. Има съответни гласове в Съединените щати - страна, която е фундаментална за правителството в Киев - които се застъпват за задържането им. Междувременно в руския случай не може да се очаква нищо друго освен победа за Путин. И тъй като най-вероятно и двамата противници ще останат начело на своите държави, решаването на военния конфликт е голяма въпросителна.

Руският президент Владимир Путин, подсилен от задържането на позициите си в Украйна две години след началото на войната, се надява на изборите през март да удължи своето 24-годишно управление с още 6 години. На 8 декември 2023 г. той обяви, че се кандидатира за пети мандат, който ще го задържи на власт до 2030 г.

През 2020 г. Конституцията на Русия беше променена, за да позволи на Путин теоретично да остане на власт до 2036 г., което потенциално може да го задържи в управлението дори по-дълго от Йосиф Сталин. Кремъл от години успява да се противопоставя на недоволни и противници, така че няма почти никакъв шанс някой да застане на пътя на Путин. Най-активният му опонент Алексей Навални от 2021 г. излежава 19-годишна присъда в затвора. Така строгият контрол върху политическата система на Русия, който Путин установи през 24-те си години на власт, прави преизбирането му през март сигурно.

На Острова

Редица национални президентски и парламентарни избори предстоят тази година в европейските държави – президент ще избират Финландия, Словакия, Исландия, а парламентарни избори ще има в Португалия, Белгия, Хърватия, Австрия. И за президент, и за парламент ще гласуват в Литва и Румъния.

Но най-значимите национални избори в Европа през 2024 г. ще бъдат в Обединеното кралство, където настроенията срещу властта са силни и се очаква избирателите да върнат правителство на Лейбъристката партия. Теоретично изборите може да се отложат до януари 2025 г., но най-вероятната дата е през четвъртото тримесечие на 2024 г. Консервативната партия е на власт от почти 14 г., но опозиционната Лейбъристка партия води в проучванията с огромна разлика (повече от 20 процентни пункта). Дори тази преднина да се свие на фона на стабилизиране на икономиката и намаляване на инфлацията, очакванията са все така за работещо мнозинство на лейбъристите. Разликата в икономическата политика на двете партии е значителна и има контрасти в начина, по който всяка от тях гледа на отношенията с Брюксел, но не би трябвало да се очаква съществена промяна в курса на външната политика, независимо от резултатите на вота.

Индия и Мексико

Две държави, които светът следи с интерес, са Индия и Мексико. Макар и резултатите от изборите там да са предсказуеми.

Близо един милиард индийци се очаква да излязат до урните през април-май, когато най-многолюдната нация в света ще се яви на избори, на които премиерът Нарендра Моди и неговата националистическа Индийска народна партия (Bharatiya Janata Party - BJP) ще се борят за трети мандат.

Политическата кариера и успехът на Моди се основават на подкрепата на над един милиард индуси и, според критиците, разпалване на враждата към голямото мюсюлманско малцинство в страната. Въпреки репресиите срещу гражданските свободи, наблюдавани  при управлението му, премиерът влиза във вота като категоричен фаворит, като неговите поддръжници му приписват заслугата за укрепването на позицията на страната на световната сцена.

Но редица организации като „Амнести интернешънъл“, Economist Intelligence Unit и Freedom House изразяват вече няколко години загриженост за демокрацията в Индия. Докладите им споменават произволни арести и задържания, незаконни атаки и убийства, спирането на интернет и сплашването с помощта на цифрови технологии, включително незаконно наблюдение срещу малцинствените групи. Шведският независим институт V-Dem Institute дори класифицира Индия като „избирателна автокрация“ в своя доклад за демокрацията за 2022 г.

В Мексико две дами – левичарка, бивш кмет на столицата, и бизнесдама с местни корени се борят да влязат в историята през юни, като станат първата жена президент на страна с традиции в мачизма.

Бившият кмет на Мексико Сити Клаудия Шейнбаум Пардо се кандидатира като фаворит от името на партията Морена (Движението за национално възраждане) на отиващия си президент Андрес Мануел Лопес Обрадор. Любопитна подробност за нея е, че е първата жена кмет на Мексико Сити. И също така – баба й и дядо й по майчина линия бягат от София по времето на Холокоста. Нейният отявлен опонент Сочил Галвес е избрана да представлява опозиционната коалиция „Широк фронт за Мексико“. Макар и резултатите да не могат да се прогнозират от сега, сигурно е, че за първи път в историята Мексико ще се управлява от дама.

Дезинформацията и изкуственият интелект

През тази решаваща за пътя на света 2024-а година много технологии, базирани на изкуствен интелект, вече са мейнстрийм, и за първи път толкова много държави ще провеждат избори под знака не просто на онлайн дезинформацията, каквато я познаваме досега, но и под знака на  дезинформацията, създавана с помощта на изкуствения интелект.

Според Центъра за американски прогрес (CAP) ерозията на доверието в глобалните избори се дължи на появата на политически фигури, които подкопават и отхвърлят изборните резултати.

Но не само властите а и компаниите, управляващи доминиращите социални медийни платформи, имат значителна роля в опазването на цифровата демокрация, отбелязва CAP в своя доклад, озаглавен „Защита на демокрацията онлайн през 2024 г. и след това“.  В документа се казва още, че бързото внедряване на нови AI инструменти в масивна потребителска база, без ясни насоки за правилна употреба, налага бързо прилагане на регулаторни мерки от тези компании и технологии за защита на честността и свободата на изборите.

Дийпфек видео и аудио материали, в които високопоставени фигури са цифрово клонирани в реалистични видеоклипове, са в основния фокус. Президентът на САЩ Джо Байдън, опонентът му Доналд Тръмп и президентът на Украйна Володимир Зеленски многократно са ставали жертва на подобни клипове, припомня Sky. В България също станахме свидетели на подобни опити за измами – видео с премиера акад. Николай Денков и президента Румен Радев.

Експертите са единодушни в предупрежденията си, че съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, „напълно събаря основите на доверието“ – и може да има още по-значително въздействие върху изборите, отколкото самите социални медии.

Регулациите засега обаче засега не успяват да догонят развитието на технологиите. Байдън разкри през октомври предложения за законодателни текстове, които включват изискване съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, да бъде маркирано с воден знак. ЕС постигна споразумение за това как да регулира AI, но то няма да влезе в сила преди 2025 г.

Остава отговорност на всеки гражданин сам да повишава осведомеността си относно дезинформацията и фалшивите новини, разпознаването им и поставянето под въпрос на съдържанието, което получава онлайн. Вероятно освен накъде ще върви света политически, след изборния маратон на 2024-а ще стане ясно и дали естественият интелект все още (поне донякъде) може да се радва на надмощие над изкуствения.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.