Големият брат и контролът над малките хора

Напоследък реалността сгъсти своите тъмни краски. Пандемия, война, инфлация, несигурност, политически кризи... В такива моменти някак естествено се обръщаме към творчеството на Джордж Оруел (Ерик Артър Блеър e истинското му име) и се питаме фантаст, антиутопист или просто реалист, провиждаш в бъдещето, е този британски писател, есеист и журналист.

Знаменитата антиутопия „1984" е написана през 1948 г., „Фермата на животните" е другият му добил популярност роман сред седемте книги, които е публикувал. „Big Brother" (Големият брат, който вече ни гледа отвсякъде) и „doublethink" - двумислието, което според Оруел означава властта да задържаш едновременно две противоречащи си убеждения в нечие съзнание и да приемаш и двете, му осигуряват „запазено място“ в европейската култура. Остава въпросът дали пък хора като Оруел не притежават сила със своята визия за предстоящето да променят „траекторията“ на развитието…

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Ако спазваш малките правила, можеш на нарушаваш големите.

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.

Властта не е средство, тя е цел. Целта на властта е власт.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Както и при християнската религия, така и при социализма, най-лошата реклама за идеята са нейните последователи.

Прогресът не е илюзия - той се случва, но за това пък е бавен и неизменно разочароващ.

Съществуват идеи, които са толкова погрешни, че само наистина интелигентен човек би могъл да повярва в тях.

Човекът е единственото същество, което консумира, без да произвежда. Човекът не дава мляко, не снася яйца, не е достатъчно силен, за да дърпа плуг, не може да тича достатъчно бързо, за да улови заек, и все пак той е господар на всички животни.

Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне.

Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина.

Ние, представителите на средната класа, освен правилното си произношение, няма какво да губим.

Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата.

Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението.

Текстът е част от бр. 111 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.