Иде ли краят на безразборното рушене на сгради

Промяната е най-постоянното нещо. Как да продължаваме да създаваме, но и да управляваме всичко онова, което е плод на човешката дейност и оставя своя отпечатък. Срещата с арх. Дора Иванова, чието име е свързано с инициативата за опазване на паметника на връх Бузлуджа, дава отговори и посока за размисъл.

Културно-историческото наследство е предаване на ценности и смисъл, а не е възхвала на миналото. То оставя материални следи и е диалог между поколенията, „разговор“ с продължение във времето. Строителството и архитектурата онагледяват начина, по който хората живеят, разбират и приемат света. Всеки стил носи свой дух и е свидетелство за начина, по който към даден момент е устроен животът. Защо обаче, когато сгради или паметници са изпълнили своето предназначение и функционалност, да полагаме грижи за тяхното съхраняване?

„Не е разумно постоянно да се строи, да се разрушава, за да се строи наново. Не може за всяко поколение да се сменя сградният фонд – то е икономически неоправдано, но и оставя огромен отпечатък върху околната среда. Преизползването идва като нов стандарт, особено когато е вложен талант, труд, смисъл. Дори когато не вярваме в онова, в което предшествениците са вярвали, когато са го правили. То е проява на разбиране и уважение към създаваното преди нас и се отнася не само за изключителни обекти, но и за всички сгради. Затова вече е важно всичко, което се изгражда, да се прави с мисъл занапред и построеното да може да получава нови и различни функции, което не е въпрос само на естетика. Време да мислим за повторното използване на сградите, вместо да ги рушим и да строим наново“, казва арх. Иванова.

1500 делегати от над 100 държави и 89 сесии с 416 лектори посрещна в края на лятото Международният конгресен център в Сидни, където в рамките на пет дни се проведе генералната асамблея и научен симпозиум на ИКОМОС - Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места. И ето някои от акцентите, поставени от експерти, дошли от най-различни части на планетата:

 Ако човечеството оцелее след 100 години и някой намери бензиностанция, вероятно ще си помисли: „Това е от времето, когато хората са се опитвали да се самоунищожат“. Създаваното днес може да е противоречивото наследство в утрешния ден.

Нашата задача е не просто да оставим места, а да предадем ценности на следващото поколение. Иначе ще сме опазили сгради и паметници, изпразнени от смисъл и стойност. Така те няма да представляват културнo наследство за никого.

В нашата система монетарната стойност на културното наследство не е измерима. Това, че не можем да поставим етикет с цена, не означава, че наследството не е ценно. То е ценно не заради цената си, а защото ни е грижа.

Когато дойде време, бъдещите поколения ще гледат какво е създало нашето поколение. Но освен това, което сме създали, те ще гледат и това, което сме запазили. Опазването на нашата история и култура не означава връщане към миналото, това е нещо, което правим за бъдещето.

 Днес приемаме, че всички сгради се разрушават и се подменят с нови. Опазваме само тези, които имат статут на културна ценност. А не е ли време да приемем, че всички сгради трябва да бъдат запазени и отново използвани, освен онези, за които се докаже обратното? В Сидни средният живот на една сграда е 37 години. А са необходими 63 години за неутрализиране на въглеродния отпечатък от разрушаването на една сграда в сравнение с нейното преизползване.

Строителството оставя голям въглероден отпечатък и това започва да се оценява като критерий при издаване на разрешително за строеж. Такива регулации вече са факт в Дания, Франция и Холандия.

За да бъдат намалени вредите, които човек причинява на природата, се обсъжда налагането на „такса въглерод“ за строителните материали. Така бетонът ще стане скъп и луксозен и ще се ползва само при крайна необходимост.

В сегашната климатична криза какво е наследството - част от проблема ли е, или част от решението? От една страна, обектите на културното наследство са в риск от наводнение, от пожар. От друга, наследството е част от решението: най-зелената сграда е съществуващата. Според арх. Дора Иванова целта на паметниците на културата не е просто да ги пазим. По-важно е наследството да се свързва с хората и да бъде развивано, като на всеки такъв обект да му бъде даван нов живот. Паметниците на културата не бива да са музеи, застинали във времето, а да са живи, използвани и променяни по допустим начин. Опазването на паметниците на културата по същество е управление на промяната. И най-важен е балансът – кое е най-добро за развитието, кое е ценно и как да го съхраняваме.

 

Уроци от един безмълвен монумент

Когато на форума в Сидни арх. Дора Иванова представя работата си, тя остава учудена, че почти всички международни делегати познават обекта Бузлуджа. През 2015 г. Дора Иванова създава фондация “Проект Бузлуджа”. По онова време тя вярва, че в рамките на 2-3 години паметникът ще отвори врати за посетители. Впоследствие напуска работата си в голямо архитектурно бюро в Берлин и от 2019 г. насам събира екип от български и международни експерти, с които развива план за опазване и управление и осъществява спешните мерки по стабилизирането на мозайките. Отварянето на монумента се оказва по-сложно, отколкото очаква. Въпреки това, през 2022 г. фондацията заедно с Областната администрация в Стара Загора, която управлява сградата, изпълняват проект за обезопасяване на Бузлуджа и за нейното временно отваряне за посетители. Но сградата остава затворена -  Областната администрация няма капацитета да отвори и стопанисва обекта, фондацията пък няма правно основание за това. Времето тече, покривът - също, както и пропуснатите ползи за сградата от посетителските потоци.

Арх. Дора Иванова търси социалния смисъл чрез сградите и монументът на връх Бузлуджа според нея носи огромен потенциал. Нейната цел е не просто обектът да бъде отворен и да заживее своя нов живот. За нея целият процес е важен с уроците, които дава – от противоречивите мнения и емоции за паметника, през работата в трудни метеорологични условия на върха на планината, та чак до отговорността към всичко, което се създава и изгражда.

И тази година фестивалът OPEN BUZLUDZHA от 8 до 11 август ще привлече хора, готови да погледнат отвисоко на историческото минало.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.