Игралната индустрия продължава да расте
България е в топ 10 на производителите на игрални технологии, но страната не се възползва от големите възможности за развитие на хазартния туризъм
Играта е първична човешка функция, тя е важен елемент на живота, твърдят учени. Игрите, както и всичко останало, постоянно се променят. Нищо ново под слънцето: Промяната е единствената константа. Това важи и за случващото се в игралната индустрия през последните години. Технологичните иновации задават динамиката за компаниите в сектора, те влияят и на възприятията на потребителите. Тази тенденция се потвърди от Балканското изложение на игралната и развлекателната индустрия (BEGE). То се проведе в края на ноември в София за 12-и път и успя да събере на едно място над 80 компании от 50 държави.
Къде сме ние
Игралната индустрия в България е предвидим и добре регулиран икономически сектор, който за поредна година отчита добри резултати. Финансовите приходи към хазната, осигуряването на работни места в региони с по-ниска заетост, обвързаността с туризма повишава разнообразието от услуги в тази сфера, утвърждава ролята на хазартната индустрия като надежден икономически субект в страната, уверяват от Българската търговска асоциация на производителите и организаторите в игралната индустрия (БТАПОИИ). Тънката граница между хазарта и гейминга е ясно определена от закона: Трябва да има залог на парични средства и случайно разпределение на печалбата.
По света и у нас
Данните за игралната индустрия в световен мащаб сочат, че приходите продължават да растат. За 2018 г. се изчисляват на 449.3 млрд. долара, като на годишна база ръстът е с около 4.1% от 2014 г. насам. Очаква се през 2022 г. приходите да достигнат 565.4 млрд. долара.
През 2018 г. хазартният бранш у нас показа относителна стабилност, уверява Ангел Ирибозов, председател на БТАПОИИ. Приходите от игралната индустрия в държавния бюджет за 2018-а са в размер на 221.6 млн. лв., което е с 10.5 процента повече от 2017 г. и със 131.7 млн. лв. повече, отколкото през 2014 г. До края на септември 2019 г. изплатените данъци са в размер на 174.7 млн. лв., това обещава между 5 и 10% да е увеличението на приходите в държавния бюджет за годината. И броят на лицензираните игрални обекти расте. Към 30 септември 2019 г. игралните зали са 942, докато преди пет години са били 699. Количеството на инсталираните игрални съоръжения също се е увеличило.
Мрежата привлича играчи
Онлайн залаганията са друг сегмент от игралната индустрия, който бележи бърз растеж. Към ноември 2019 има регистрирани 11 организатори с издадени 27 лицензии за организиране на онлайн игри. Председателят на БТАПОИИ обаче прогнозира, че обявените през октомври нови такси за фирмите, които се занимават с онлайн залагания в България, биха могли да навредят на финансовите им резултати и да намалят плащаните към бюджета данъци. Опитът сочи, че повишението на ставките обикновено е водило до затваряне на обекти и до понижение на постъпленията от данъци. Интернет е необятно море и контролът е труден, но играчите в онлайн среда сами избират дали да работят с легитимен оператор и ако възникнат спорове, да може да си потърсят правата, или да предпочетат някой от сивия сектор, казва още Ангел Ирибозов.
В топ 10
Добрата новина е, че България е в топ 10 на производителите на игрални технологии. Наши компании развиват технологичното осигуряване на хазарта и основно за експорт предлагат игрално оборудване и игрален софтуер на световно ниво. Този бизнес осигурява работа на инженери и математици, програмисти, дизайнери, художници. Продуктите са резултат от съвместната работа на висококвалифицирани екипи. Те внедряват новости и създават свои решения за бързо променящата се индустрия. Поне 10 са българските производители, като Евро Геймс Технолоджи и Казино Технологии са водещите в цялостния спектър на игралното производство.
Неизползвани възможности
Игралната индустрия е включена в Националната стратегия за развитие на туризма. Налице са благоприятни условия за нейното разрастване, сред които е и фактът, че в съседни държави и близки дестинации хазартът е забранен. Такива туристи може да носят допълващи приходи за икономиката на България, но са нужни доста усилия и междуинституционална координация, за да се превърнем в привлекателна дестинация за хазартен туризъм.