Индия страда от най-тежката водна криза в историята си

Лошата инфраструктура и недостигът в национален мащаб направиха водата скъпа в цяла Индия. Сушила Деви обаче платила по-висока цена от повечето хора. Едва смъртта на нейния съпруг и син принудила властите да водоснабдят коптора, който тя нарича свой дом.

"Те починаха заради проблема с водата, заради нищо друго", каза 40-годишната Деви, припомняйки си как конфликт заради цистерна, носеща чиста питейна вода, струвал живота на двамата й близки и най-накрая подтикнал правителството да прокопае канал, свързан с чешма.

"Сега нещата са по-добре. Но преди... водата бе ръждива, не можехме дори да си мием ръцете и краката с такава вода", каза тя пред Thomson Reuters Foundation в Делхи.

От Хималаите на север до пясъчните, опасани с палми плажове на юг, 600 милиона души, близо половината от населението на Индия, са изправени пред остър недостиг на вода, като близо 200 000 души умират всяка година от замърсена вода.

Местни жители като Деви се редят всеки ден на опашка с водосточни тръби, туби и кофи от цистерни - обикновено единствената опция за набавяне на вода за хората без сигурно, надеждно общинско снабдяване. Това занимание често е придружено от ръгане с лакти, блъскане и юмручни удари. 

В редките случаи, когато от кранчетата тече вода, тя често е мръсна, което води до болести, зарази, инвалидност и дори смърт, казват експерти.

"Водата бе като отрова", заяви Деви, която все още разчита на цистерната за питейна вода, пред едностайната си барака в района на столицата Делхи Вазирпур, който хронично страда от проблеми с водата. "Сега водата е по-добра, но все още не става напълно за пиене. Подходяща е за къпане и миене на чиниите", разказа тя.

Замърсяването на водата е значителен проблем, според доклада, като близо 70% от водата в Индия е заразена - проблем, който засяга трима на всеки четирима индийци и е причина за 20% от случаите на заболявания в страната.

Само една трета от отпадъчните води освен това се пречистват, което означава, че каналните нечистотии се изливат направо в реки, езера и други водоеми - и в крайна сметка се озовават в подпочвените води.
"Нашата вода на повърхността и в почвите е замърсена. Виждате, водата навсякъде е замърсена, защото не управляваме твърдите ни боклуци както трябва", заяви авторът на доклада Авинаш Мишра.

Загуба на препитание

Междувременно земеделци и богати жители безконтролно извличат вода и това доведе до спад на подпочвените води до рекордно ниски равнища, заключават авторите на изследването. Докладът прогнозира, че 21 големи индийски града, включително Делхи и ай ти центърът Бенгалуру, ще останат без подпочвени води до 2020 година, което ще засегна 100 милиона души.

Ръководителят на организацията WaterAid India В К Мадхаван заяви, че подпочвените води в страната сега са силно замърсени. "Борим се с проблемите в райони, където има замърсяване с арсеник, с флуорид, със сол, с нитрати", каза той, изброявайки химикали, които причиняват рак.

Арсеникът и флуоридът се съдържат естествено в подпочвените води, но концентрацията им се повишава с намаляване на водата, а нитратите идват от изкуствените торове, пестицидите и други промишлени отпадъци, които се просмукват във водоизточниците.

Съдържанието на химикали във водата е толкова високо, каза той, че заразяването с бактерии - източникът на пренасяни по воден болести като диарията, холерата и тиф - "е сред второстепенните проблеми".
"Лошото качество на водата е загуба на препитание. Човек се разболява, защото няма достъп до безопасна питейна вода, защото водата му е заразена", каза Мадхаван. "Бремето да нямаш достъп до безопасна питейна вода, това бреме е най-тежко за бедните и цената е плащана от тях", допълни той.

Плитки езера и реки

Причиняващите сериозни щети водни проблеми могат да струват на Индия 6% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП), според доклада на държавния мозъчен тръст, NITI Aayog. "Тези 6% от БВП са много зависими от водата. Нашата промишленост, хранителна сигурност, всичко ще бъде заложено на карта", каза Мишра. "Това е ограничен ресурс. Той не е неизчерпаем. Един ден може да изчезне", заяви той, предупреждавайки, че до 2030 г. предлагането на вода в Индия ще е наполовина на търсенето.

За да се справи с тази криза, а прогнозите са, че тя ще се изостри, правителството призова щатите - отговорни за снабдяването на своите жители с чиста вода - да отдадат приоритет на преработването на отпадъчните води, за да бъде запълнена пропастта между предлагането и търсенето и да бъдат спасени човешки животи.

Сега само 70% от индийските щати обработват отпадъчните си води, при това под половината от тях. Всяка година Бенгалуру и Делхи влизат във водещите новини в целия свят, като техните тежко замърсени водни басейни отделят облаци от бяла токсична пяна поради смесица от промишлени отпадъчни води и битови отпадъци, изхвърлени в тях.

В Бенгалуру - някога известен като "Града на езерата", а сега орисан на суша - езерото Беландур често избухва в пламъци, изпращайки стълбове черен дим в небето. Река Ямуна, която тече през Делхи, може да бъде видяна някои дни покрита с плътна, подобна на почистващ препарат пяна. В други дни нечистотии, химикали и пепел от човешки кремации се носят по повърхността, принуждавайки минувачите да си запушват устата и носа заради вонята.

Това не спира 10-годишната Гаури, която живее в близък коптор, да скача в реката всеки ден. Без достъп до вода, това е единственият начин за нея да се разхлади по време на изпепеляващото лято в Индия, когато температурата се повишава до 45 градуса по Целзий. "Обикновено няма достатъчно вода за нас да си вземем душ, затова идваме тук", казва Гаури, докато с брат си се плискаха в мръсната река. "Това ни прави шугави и болни, но само за известно време. Щастливи сме да имаме тази река, всеки може да използва водите й", допълва момичето.