Индустриалните зони търсят кадри за нови предприятия от университетите

Антоанета Барес е изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Тя има над 15 години професионален опит в областта на правото и управлението на проекти в различни сектори от икономиката. Заемала е ключови и ръководни позиции в търговски компании, включително от IT сектора и държавните институции. Има мaгистърска степен по право и е докторант по икономика към Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Г-жо Барес, по какви актуални проекти работи в момента „Национална компания Индустриални зони” ЕАД(НКИЗ)?

Приоритетно изграждаме зоните, които са в процес на развитие – Икономическа зона София – Божурище и Индустриален и логистичен парк – Бургас. Към зоната в Божурище има засилен инвеститорски интерес, така че търсим нови терени около София. Предвиждаме и развитието на нови проекти в района на Кърджали, където има заявен интерес от турски компании.

Работим активно с много общини за реализиране на съвместни проекти, които да привлекат свежи инвестиции. Насочили сме усилията си приоритетно към Община Видин, където имаме зона, но виждаме потенциал за развитието на нови проекти. Вярваме, че в партньорство с общината ще можем да привлечем стратегически инвеститори. Този регион се ползва с допълнителни стимули по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ), тъй като нивото на безработица е над средното за страната. Наблягаме на това предимство и промотираме Северозападния регион при всеки контакт с инвеститори.

Какви мерки са необходими за привличането на повече инвестиции в страната, които са във вашите компетенции?

Стратегическа локация, достъп до инфраструктура и наличие на работни кадри – това са най-базовите изисквания на инвеститорите.

Това, което зависи от НКИЗ и ще подобри условията, които предлагаме на инвеститорите, е изпреварващо изграждане на основната инфраструктура в индустриалните ни зони. Подходът ни сега е изграждане на този гръбнак от основни трасета при конкретен инвестиционен интерес. Предвид законовите разпоредби, включително в ЗОП и административни процедури, времето за проектиране и изграждане на тази инфраструктура не винаги е оптималното за инвеститорите. Това е така не само в зоните на НКИЗ, но и при всички проекти на зелено и може да забави реализацията им, което пък има негативно финансово отражение върху инвеститора.

За да намалим тези рискове и да ускорим реализацията на инвестиционните проекти в зоните на НКИЗ, започваме да изграждаме изпреварващо основната инфраструктура. Идеята е да вървим успоредно – докато инвеститорите се сертифицират в Българска агенция за инвестиции, ние изграждаме основните трасета. Това ще осигури нужния достъп, за да могат инвеститорите да започнат да строят, а паралелно с тях ние да доизграждаме останалите връзки. В момента времето, нужно за проектиране, получаване на съответните разрешения и изграждане на инфраструктурата е минимум година. Изпреварващият подход ще ни позволи да съкратим това време наполовина.

Стартирахме също инициатива в подкрепа на инвеститорите за намиране на квалифицирани кадри, което е сериозен проблем. Идеята е в партньорство с университети от цялата страна да изградим база данни с броя студенти, които се обучават във всяка специалност. Така ще можем да предоставяме на инвеститорите предварителна справка за възможностите да обезпечат човешкия ресурс, както и директен контакт с университетските кариерни центрове за наемане на кадри. Инвеститорите ще могат да правят и заявки към университетите, така че те да произвеждат нужните специалисти. Вече водим разговори с университетите.

Каква е Вашата визия за управление на НКИЗ и за ролята на индустриалните зони за икономическото развитие на страната?

Индустриалните зони са сериозен инструмент за привличане на инвестиции, но той не може да бъде прилаган локално за определени местоположения и дейности. Идеята е такъв вид индустриални зони да се реализират с по-сериозната подкрепа на държавата, с оглед на подходяща локация и инфраструктурна обезпеченост. За една индустриална зона е важно да има достатъчно подходи към основната пътна мрежа и градски транспорт, а това е в компетенциите на общините и държавата. Имаме добра комуникация с общините, но понякога липсата им на финансиране е пречка за осигуряването на тази свързаност.

От гледна точка на нормативната уредба, трябва да се предвиди индустриалните зони да могат да бъдат обособени като специфични отделни територии от затворен тип. Така комфортът на инвеститорите ще може да бъде осигуряван от една компания, която следва да извършва цялостно и качествено обслужване на зоната – охрана, почистване, поддържане на инфраструктурата и т.н. Сега сме изцяло зависими от общината и доставчиците на комунални услуги, чиято собственост е изградената от нас инфраструктура. Когато тази инфраструктура започне да се руши, а собственикът й не инвестира в нейното поддържане, инвеститорите се обръщат към нас. Ние не можем да направим нищо, защото разходването на средства на НКИЗ би било държавна помощ.

Работим и за създаването на консултативен бизнес съвет към НКИЗ с участието на работодателските организации. Целта е да обединим усилия за подобряване на инвестиционния климат в страната и решаване на възникнали казуси при инвеститори в зоните. В същото време работодателите ще действат като мозъчен тръст за подпомагане дейността на компанията. С БТПП и БСК говорихме за възможността да окажат подкрепа за правно регулиране на индустриалните зони у нас.

С АИКБ обсъдихме идеята за съвместно промотиране на стари индустриални предприятия, собственост на техни членове, които по същество са индустриални зони. Това са огромни предприятия с готова инфраструктура, складови бази, производствени мощности, които през годините частично или изцяло са спрели да работят. Те се опитват да възобновят работа, но в такива големи мащаби е трудно. Тези предприятия са възможност за инвеститори, които не искат да строят на зелено, а търсят готови помещения.

Необходими ли са допълнителни стимули за инвеститорите, с които държавата да се ангажира?

ЗНИ предвижда един много сериозен пакет от стимули за сертифицираните инвеститори, който успява да привлече техния интерес. Това, което би дало допълнителен стимул на инвестиционните процеси, е решаване на проблемите, засягащи достъпа до квалифицирана работна ръка, инфраструктурата, както и оптимизиране на административните и законови разпоредби чрез адекватна нормативна уредба за дейността на индустриалните зони.

Атрактивни ли са индустриалните зони за инвеститори и какви са техните предимства?

Индустриалните зони се превръщат все повече в предпочитано място за редица инвеститори. Причините за това са много – зоните на НКИЗ предлагат стратегическа локация с бърз достъп до главни европейски транспортни артерии, както и големи пристанища по Дунава и Черно море. Предоставяме техническа инфраструктура, изградена според изискванията на инвеститорите и отговаряща на международните стандарти. НКИЗ предлага интегрирани услуги за подпомагаме инвестиционния процес и персонално съдействие на инвеститорите. Като държавна компания, ние прилагаме и междуинституционален подход, който помага на инвеститорите при разрешаването на казуси на ниво местна и държавна администрация.

Какви инвестиции са привлечени в индустриалните зони на НКИЗ до момента и какви са вашите амбиции занапред?

Привлечените са най-вече инвестиции в сферата на логистиката, но амбициите ни са да търсим баланс и да привличаме повече производствени предприятия, където младите и квалифицирани хора да намират своята реализация.

До момента в Икономическа зона София – Божурище сме привлекли общо 19 инвеститори от секторите автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност, като 18 от тях са сертифицирани по ЗНИ. Очаква се реализираните инвестиции да са близо 350 млн. лв., а разкритите работни места над 1050. Половината от тези инвеститори успяхме да привлечем през последните две години.

Индустриален и логистичен парк Бургас също се развива динамично – има договори с 12 български компании предимно от леката промишленост. Общият размер на инвестициите им възлиза на 11 млн. лв., като ще бъдат разкрити над 290 работни места.

В свободните зони във Видин и Русе работят над 70 компании, тепърва ще развиваме Транзитна зона – Варна, която е ново допълнение към портфолиото на НКИЗ. 

Работите в тясна връзка както с държавни институции, така и с местна власт. Какво може да се подобри в работата Ви с тези администрации, за да се подобрят и условията за инвеститорите?

Всички сертифицирани инвеститори следва да получават съкратени срокове за административно обслужване. Администрациите трябва да се стараят наистина да спазват този ангажимент за по-бързо обслужване. НКИЗ като компания, която работи с инвеститорите и създава условия за тяхното привличане, следва също да получава доста по-съкратени срокове.

Повече четете в брой 75 на списание "Икономика"