Инфлацията в България се забавя, но продължава да расте
Високите разходи за труд и пенсии, в комбинация с емисиите на нов дълг, продължават да тласкат цените нагоре
Снимка: Pixabay.com
~ 2 мин.
Симона Гоцова 
Средното поскъпване на стоките и услугите в България се забавя през юли. По данни на Националния статистически институт (НСИ) годишната инфлация през август се забавила до 2.1% – 0.3 пр. пункта под нивото ѝ от юли.
Но на месечна база показателят се покачи с 0.1%, което реално означава, че инфлацията продължава да расте, а забавянето при годишния коефициент по-скоро се дължи на все по-високата база, при която се мери.
Основни двигатели на месечния ръст са били по-високите цени на храните и безалкохолните напитки (0.9%), алкохола и цигарите (0.3%) и на развлеченията и културата (0.5%).
Най-голямо намаление е отчетено в цените на дрехите и обувките (3.3% спад) и на транспорта (0.9% спад).
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), използван от Евростат за сравнение на нивата в отделните държави членки, нараства с 2.4% на годишна и с 0.1% на месечна база. За сравнение, през юли ХИПЦ се увеличи с 2.8% за година и с 1.2% за месец.
В последното издание на тримесечния си доклад „Икономически преглед“, публикуван в началото на август, от Българска народна банка (БНБ) обясниха, че проинфлационен натиск в страната продължават да оказват високото потребление и растежът на разходите за труд на единица продукция. Освен това, „фискалната политика продължи да има проинфлационно влияние посредством повишението на социалните плащания и на компенсацията на наетите в публичния сектор през последните години“, посочват експертите от централната банка.
Друг фактор е поддържането на бюджетни дефицити, които, „финансирани с външни емисии на държавни ценни книжа (ДЦК), оказват допълнително влияние за продължаващия приток на привлечени средства и за задържането на висока ликвидност в банковата система, което допринася за ограничената трансмисия на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) в България“.
Именно продължаващото покачване на цените доведе до там, че България не можа да изпълни инфлационния критерий навреме за успешно приемане в еврозоната, считано от 1 януари 2025 г. Затова и в края на юни министърът на финансите Людмила Петкова съобщи, че най-ранната дата за присъединяване се измества с година напред, а очакванията са до края на 2024 г. страната ни да изпълни критерия за инфлацията.
