Иновации и предизвикателства пред строителната индустрия в България

Целите, които преследва Зелената сделка – декарбонизация и дигитализация – изискват огромна концентрация на капитали, ресурси, знания и технологии. Всичко това идва на определена цена, имаща своето както икономическо, така и социално отражение. Строителната индустрия ще изиграе централна роля за постигане на целите, но е необходима сериозна трансформация на сектора, за да бъде той в унисон с европейските политики за въглеродна неутралност. За постигaне на всичко това, индустрията се нуждае от тясно сътрудничество, стабилност и предвидимост.

Тези и още теми бяха обсъдени на работна визита в Брюксел, в рамките на която се проведе конференция на тема "Дигиталните и иновационни предизвикателства пред строителния сектор" в Европейския парламент (ЕП). Обсъдени бяха решения за постигане на енергийна независимост, както и възможности за трансформация на сектора в контекста на Европейския зелен пакт. Събитието се проведе миналия четвъртък и събра представители на Европарламента, Еврокомисията, Европейската и българската строителна индустрия, бизнеса и академичните среди. Домакин беше евродепутатът Искра Михайлова, зам.- председател на групата Renew Europe в ЕП.

По време на форума председателите на институциите направиха изказвания относно важните перспективи, по отношение на които строителният бранш трябва да насочи усилията си.

Строителната индустрия у нас, а и в цял свят, е изправена пред сериозни предизвикателства заради нарастващата инфлация, поскъпването на строителните материали, високите цени на енергията, както и сложната геополитическа ситуация, утежняваща кризата с доставките. В същото време пред нея стои и задачата да ограничи негативното си въздействие върху климата, заложено в Зелената сделка на ЕС. Как се справя индустрията с тези предизвикателства?

Изправен пред всички тези проблеми, породени от глобалните и пазарни условия, секторът има спешна нужда от предвидимост и подкрепа. Строителството е възможно най-достъпната сфера за работа. Секторът дава възможност на хора с различен образователен ценз и социален статут да намерят реализация, тъй като нуждите в бранша са многоспектърни. В момент на настояща изключително сложна ситуация в Европа бе поставен и важен въпрос, касаещ забавата с повече от година и половина на разплащанията по големи инфраструктурни проекти в България. Това може да постави под риск не само целия строителен сектор, но и всички свързани с него отрасли и икономиката като цяло.

В приветствено слово евродепутатът Искра Михайлова отправи послание към строителната индустрия: "Пред нея стои огромна задача, върху която трябва да се работи. Европа е поставила своите цели и прави всичко възможно да ги постигне, като гарантира и финансов ресурс. Остава всяка страна членка да направи своите разчети, планове и да мобилизира силите си в тясно сътрудничество на държавна и местна власт. Строителната индустрия следва да реализира проектите, които биха довели до постигането на целите".

Тя сподели още, че ЕП работи основно по реализацията на пакета "Готови за 55", в който строителната индустрия присъства с огромна амбиция от страна на ЕК. Очаква се, че точно секторът ще съдейства за постигне на енергийна независимост, както и на енергийна ефективност. Европа ще постигне внедряване на новите технологии, които са основен фактор близките години. По този начин Европа ще стане по-конкурентноспособна, по-зелена и климатично неутрална към 2050 г.

Ситуацията между Русия и Украйна ни кара да мислим и работим още по-енергично, да внедряваме алтернативни източници на енергия по-бързо, отколкото предвиждахме миналата година", допълни Щефан Мозер, ръководител на отдел ГД "Енергетика" на ЕК.

По време на изказването си, той насочи вниманието към последните европейски директиви и възможностите, които предлага Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като инструмент, с който всяка държава членка сама да предприеме мерки със заинтересованите страни, да определи къде е необходимо да се работи, кои са предизвикателствата и как да се справи с тях.

Мозер допълни още, че решения на някои от предизвикателствата имат фирмите и служителите. "Поемайки отговорността да инвестират и разширяват капацитета си, те искат да бъдат сигурни, че има възвръщаемост, било то от страна на държавата или от оперативната страна. Дългосрочните стратегии за обновяване трябва да имат една основна рамка, на която хората могат да разчитат", каза още Мозер.

Президентът на Европейската строителна индустрия (FIEC), Филип Крамптън, заяви, че настоящите европейски политически приоритети, особено ,,Зеленият преход“, поставят строителният отрасъл в центъра на промените. Според него вниманието трябва да се насочи към квалификация и преквалификация, както и върху дигитализация на сектора.

Представителят на УС на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев представи основните политики на КСБ и предизвикателствата, пред които е изправена българската строителната индустрия.

Търсенето на решение на сериозните проблеми, с които се сблъсква браншът и преминаването на методика за индексация на цените по договорите за строителство са сред водещите приоритети на ръководството на КСБ", изтъкна председателят на УС на КСБ.

Той добави, че сред ключовите за бранша теми е и продължаването на програмата за енергийна ефективност на сградния фонд, финансиране за което се очаква от НПВУ.

Конференцията продължи с изказване на инж. Калин Пешов, зам.-председател на УС на КСБ и член на Надзорния съвет на "Главболгарстрой Холдинг" АД. Той изрази тревога относно сложната геополитическа ситуация и огромните предизвикателства за всички в строителния бранш.

Бих искал да засегна и темата за малките и средни предприятия (МСП). 90% от членовете на FIEC са МСП. Те нямат достъп до информация и кредити. Банките се отнасят с тях по различен начин, оценяват ги като високорискови клиенти. МСП са първите, които ще понесат удара на настоящите проблеми. Комбинацията от стагнация и инфлация ще засегне най-малките. Трябва да ги пазим“, апелира към подкрепа Калин Пешов.

Но също така даде за пример книгата на проф. Андрю Рос Соркин „Твърде голям, за да се провали“. "Тази книга доказва, че размерът на фирмата не те пази от неуспех. Дори напротив – понякога перспективата за големите компании може да е и по-лоша", допълни инж. Пешов.

Темата за цифровизацията продължи председателят на ОП на КСБ-София инж. Любомир Качамаков. Той обърна внимание, че по време на изолацията в пандемията много малки и средни предприятия са разбрали, че за да останат и да бъдат успешни на пазара, трябва да се дигитализират и да изградят нови модели за работа, планиране и управление.

Стоян Ставрев, управител и собственик на "Българска консултантска организация" ООД, представи Европейския цифров иновационен хъб  в сектор строителство, на който КСБ е инициатор, учредител и координатор.

В рамките на събитието бе дадена възможност на български строителни компании да презентират дейността си и реализирани проекти пред аудиторията в ЕП.

Доминик Хамерс, председател на Съвета на директорите на "Геострой" АД и изп. директор на "Геотехмин" ООД, представи дейността на „Геострой“ АД и някои от ключовите им проекти.

Пламена Ненкова, ръководител на офиса на "Главболгарстрой Холдинг" АД в Брюксел, посочи основни направления в дейността на компанията

Инвестициите в иновации и оптимизиране на процесите са това, което повече от 50 години движи компанията напред и благодарение на което печелим доверието на нашите клиенти“.

По време на изказването си тя представи и фокуса на работа на Представителния офис на компанията в Брюксел, както и част от проектите, по които групата на ГБС работи в момента, включващи продуктови и технологични иновации. Подчертано беше, че изпълнението на подобни новаторски проекти и разработки е единствено възможно, ако са налични устойчиви международни партньорства с лидерите в сектора, постоянен обмен на ноу-хау и експертиза, както и тясно сътрудничество с академията, която е основният двигател за развитие.

Именно, за да си осигури допълнителен канал за комуникация с тези страни „Главболгарстрой“ се позиционира на ниво ЕС, където следи и за възможности за осигуряване на грантово финансиране за някои от новаторските си и рискови начинания. 

Материалът е изготвен в сътрудничество с „Главболгарстрой“.