Изборите в Турция: Какъв е залогът?
Изборите ще решат не само кой ще ръководи Турция, но и накъде ще поеме външната политика на страната
Настоящият президент на Турция, Ердоган, има за цел да удължи управлението си до трето десетилетие след изборите в неделя. Изборите ще решат не само кой ще ръководи Турция, но и как ще бъде управлявана, накъде се е насочила икономиката и формата на нейната външна политика, пише Reuters в свой анализ.
Най-дългогодишният лидер на съвременна Турция, Ердоган защитава религиозното благочестие и ниските лихвени проценти у дома, като същевременно утвърждава турското влияние в региона и разхлабва връзките на членката на НАТО със Запада.
Какъв е залогът за Турция?
Най-могъщият лидер, откакто Мустафа Кемал Ататюрк основа модерната турска република преди век, Ердоган и неговата партия на ПСР отклониха Турция от светския план на Ататюрк.
Според критиците на Евродган, неговото управление е поставило съдебната система под негова власт, а правата на гражданите не се чуват.
Икономисти казват, че призивите на Ердоган за ниски лихви са довели до скок на инфлацията до 24-годишен връх от 85% миналата година, а лирата е паднала до една десета от стойността си спрямо долара през последното десетилетие.
Под управлението на Ердоган Турция разви военна мощ в Близкия изток и извън него, предприемайки четири нахлувания в Сирия, провеждайки офанзива срещу кюрдските бойци в Ирак и изпращайки военна подкрепа на Либия и Азербайджан.
Турция също така претърпя поредица от дипломатически сблъсъци с регионалните сили на Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства и Израел, както и противопоставяне с Гърция и Кипър за морските граници в източното Средиземноморие. Докато преди две години промени курса си и потърси сближаване с някои от съперниците си.
Закупуването на руска противовъздушна отбрана от Ердоган предизвика санкции на оръжейната индустрия на САЩ срещу Анкара, докато близостта му с руския президент Владимир Путин накара критиците да поставят под въпрос ангажимента на Турция към западния отбранителен алианс на НАТО. Възраженията на Анкара срещу молбите за членство в НАТО от Швеция и Финландия също повишиха напрежението.
Въпреки това Турция също посредничи при сделка за износ на украинска пшеница, подчертавайки потенциалната роля, която Ердоган заложи в усилията за прекратяване на войната в Украйна.
Какво обещава опозицията?
Две основни опозиционни партии, секуларистката CHP и дясноцентристката националистическа партия IYI, се съюзиха с четири по-малки партии в рамките на платформа, която би обърнала много от политиките на Ердоган.
Те обещаха да възстановят независимостта на централната банка и да обърнат неортодоксалната икономическа политика на Ердоган. Освен това обещаваха премахване на изпълнителното президентство в полза на предишната парламентарна система, както и да върнат сирийските бежанци.
Обещават и подобрение на отношенията със западните съюзници, включително Съединените щати. Както и да върнат Турция в програмата за изтребители F-35, от която беше блокирана след закупуването на руска противоракетна отбрана.
Анализаторите смятат, че политиките, обещани от опозицията, могат да стимулират чуждестранните инвестиции.
Търсейки подкрепа на балотажа от избиратели националисти, Кълъчдароглу през последните две седмици изостри своя антиимигрантски тон и обеща да репатрира мигранти.
Състезанието
Кълъчдароглу получи 44.9% на първия тур в сравнение с 49.5% за Ердоган, което отразява солидна подкрепа въпреки дълбоката криза на разходите за живот и социологическите проучвания, които показаха, че Кълъчдароглу води.
Изненада за голямата част от хората в Турция се оказва голямата подкрепа за Ердоган в районите, пострадали от земетресенията.
Официално двамата кандидати за президент на Турция закриха своите кампании.