Как се справят жените на пазара на труда в България?

В седмицата, в която отбелязваме Международния ден на жената, отправяме поглед към пазара на труда в България и участието на жените в него. Наскоро Институтът за пазарна икономика (ИПИ) проведе проучване в страната, от което става ясно, че броят на жените с деца, които работят, е много по-малък в сравнение с тези, които нямат дете. 

Каква е причината за тази тенденция? И защо все още жените по-трудно се интегрират на пазара на труда? По тази тема разговаряме със Зорница Славова, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). От разговора с нея става ясно, че в днешно време сред причините голям процент от жените с деца да остават извън пазара на труда, са все по-малкото свободни места в детските градини. И съответно невъзможността на родителите да осигурят грижа за децата си, докато работят.

За да се справят с този проблем, който е най-голям в столицата, през 2021 г., по идея на тогавашния служебен министър на финансите Асен Василев, беше приета наредба, според която родителите на деца, които не са приети в общински детски градини на територията на София, могат да получат парични компенсации.

Чисто икономически погледнато това, че в София е решен проблемът на родителите на 1500 деца, не е малко, но не решава проблема с различното интегриране на жените на пазара на труда“, коментира Славова.

Компенсации

От въвеждането на компенсациите до този момент те са увеличавани многократно. Максималният месечен размер на компенсациите, определен със заповед на министъра на образованието и науката, беше 291 лв. през 2021 г. Общо изплатените средства на родители, чиито деца не са приети в държавни детски градини, тогава е бил 1 244 204 лв., съобщиха от Министерството на образованието (бел. ред. – детските градини са под юрисдикцията на образователното министерство) за Economic.bg.

През 2022 г. размерът на компенсациите е увеличаван три пъти, достигайки 413 лв. За цялата година изплатените средства са 3 343 868 лв.

През 2023 г. има еднократно увеличение на размера на компенсациите, което влезе в сила на 1 август, когато помощта бе увеличена на 457 лв. Общо родителите на неприети деца в детска градина тогава са получили 5 135 283 лв.

Определеният размер на компенсациите за 2024 г. пък е 510 лв.

Сметки на Economic.bg показват, че за две години и половина (бел. ред. – от лятото на 2021 г. на практика наредбата започна да действа) държавата е дала 9 723 355 лв. за компенсации на родителите в София, чиито деца не са получили място в държавна детска градина.

Това увеличение частично компенсира разходите на родителите. Знаем, че цените в частните градини са двойно по-високи дори и от тези 510 лв.“, казва Славова.

Тя уточнява, че въпреки всичко това, картината в цялата страна по отношение на заетостта на жените не се е променила особено в последните години.

Според нея ключът към решението на проблема с интеграцията на жените на пазара на труда в България е...

...образованието

Има много ясна връзка между участието на пазара на труда и образованието“

Славова подкрепя своето твърдение с различни проучвания на ИПИ, които показват, че е много по-висок броят на работещите жени с висше образование, отколкото тези със средно или по-малко – в сравнение с мъжете.

Тоест, броят на мъжете, които имат средно образование или по-ниско, е много по-голям от този на жените с това образователно ниво.

Имаме цели региони – Добрич, Търговище, Шумен – където много малка част от жените в трудоспособна възраст работят“, казва Славова

Разлика в заплащането 

Заплатите на жените в България продължават да изостават спрямо тези на мъжете. През 2022 г. средното почасово възнаграждение на жените е с 12.6% по-ниско от това на мъжете, показват последните данни за различиeто в заплащането по пол на Националния статистически институт (НСИ).

Най-голяма е разликата в заплащането в секторите "Финансови и застрахователни дейности" – 30.2%, "Хуманно здравеопазване и социална работа" – 24%, "Преработваща промишленост" – 22.8% и "Култура, спорт и развлечения" – 20.8%.

 Дамите получават повече от мъжете в секторите "Административни и спомагателни дейности", където разликата е 20%, "Строителство" – 16%, "Операции с недвижими имоти" – 10%.

Въпреки това в чужбина разликата в заплащането между мъжете и жените е много по-голяма. 

"България е на едно от първите места в Европа по брой заети жени в ИКТ сектора. Този сектор е сравнително млад за страната ни и това означава, че жените участват по-активно в новите сектори", казва икономистът.

По нейните думи решаваща роля играе и технологичния напредък. Така някои професии вече не са само мъжки. Стереотипите в тази посока бяха разбити и от инициативата Women4Metals на медодобивното предприятие Aurubis.

Фокусираме се върху това жените да имат равен шанс и представяне в този бизнес, който може би първоначално не изглежда толкова привлекателен за нежния пол. Предстои да обменим опит и идеи, да изградим пътна карта“, каза наскоро Тим Курт, изпълнителен директор на „Аурубис България“.

Във времената, в които живеем – където всичко е на един клик разстояние – от образование през пазаруване та до работа, всичко е в нашите ръце. И голяма част от стереотипите за мъжката и женската роля – както в семейството, така и на работното място – отдавна са разбити на парчета.