Как да бъдем зелени: Следващата голяма битка в Европа

19-те държави, които споделят валутата на еврото, имат нова причина за безпокойство през следващите месеци. А тя в крайна сметка може да се окаже едно от най-големите предизвикателства на съвремието, пише CNBC в свой анализ.

Като цяло еврозоната иска да харчи повече за политики в областта на климата в бъдеще. Но много страни започват да се притесняват, че този подход ще доведе до екстремно високи нива на дълговете им.

И сега тези нации смятат, че благоприятните за климата публични инвестиции не трябва да се зачитат в общите им разходи – идея, която по-консервативните във фискално отношение нации трудно ще приемат.

Не бих казал „да“ на това предложение, защото дълговете са си дългове“, каза австрийският финансов министър Магнус Брунер пред CNBC в Брюксел този месец, когато беше попитан дали би одобрил изключване на дълга, натрупан заради зелени инвестиции.

19-те членове на еврото трябва да спазват фискалните правила на ЕС, според които не трябва да имат публичен дълг над 60% от техния брутен вътрешен продукт (БВП). Законът на ЕС също задължава държавите да поддържат бюджетния дефицит под 3% от размера на икономиката си.

Тези правила, които целят да поддържат региона на устойчив фискален път, бяха паузирани след началото на пандемията от коронавирус, за да осигурят на нациите фискална свобода на действие, за да харчат повече и да подкрепят своите граждани.

Сега, когато еврозоната се готви да ги възстанови през следващата година, се появи дебат как най-добре да се гарантира, че те отразяват пазарната среда – по-високи дългове, различен пазар на труда и по-висока инфлация.

Говорейки пред CNBC по-рано през януари, испанският финансов министър Надя Калвино каза:

Трябва да имаме подходяща фискална рамка, която е благоприятна за растежа“.

Испания, Франция и Италия — наред с други — не искат рязко да сложат край на настоящата хлабава фискална политика, опасявайки се, че това ще навреди на икономическото им възстановяване.

Всъщност се очаква еврозоната да расте по-бързо от САЩ през 2022 г., именно поради факта, че страните в Европа са в състояние да изпомпват много пари в икономиките си.

Но други държави от еврозоната са категорични, че блокът се нуждае от фискална консолидация, за да гарантира, че може по-лесно да преодолее всякакви бъдещи сътресения и да избегне безпокойството на финансовите пазари в момент, когато Европейската централна банка коригира политиката си.

Ние сме много за стабилизиране... придържането към правилата е много важно за Австрия“, добавя финансовият министър на страната.

„Ясни ползи от ранното действие“ по отношение на климата

Този дебат става все по-труден с обещанието на Европа да намали емисиите на парникови газове с поне 55% през следващите осем години.

Climate Action Network Europe – група, представляваща над 1500 неправителствени организации и повече от 47 милиона граждани, вече призова за „фундаментална“ реформа на фискалните правила на ЕС и икономическото управление, „за да се гарантира, че всеки допълнителен фискален разход ще се превърне в целенасочени и ефективни действия в областта на климата от държавите членки.”

Това е особено важно, смята организацията, тъй като „масовите публични и частни инвестиции в смекчаване и адаптиране на климата са спешни, за да се избегнат непредвидени катастрофални климатични сценарии“.

Както бе отбелязано от Европейската централна банка миналата година, „има ясни ползи от ранното действие“, когато става въпрос за справяне с извънредната климатична ситуация.

„Краткосрочните разходи на прехода бледнеят в сравнение с разходите за неограничено изменение на климата в средносрочен до дългосрочен план.“

Понастоящем все още не е ясно каква позиция ще заеме Германия – най-голямата икономика в Блока и исторически една от най-консервативните нации  – по отношение на фискалната реформа.

Германският финансов министър по принцип не харесва думата гъвкавост“, каза Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст Bruegel.

Той обаче добави, че германският финансов министър Кристиан Линднер „може да приеме много целенасочена гъвкавост по отношение на зелените инвестиции“, като се има предвид значението на темата за страната.

Други експерти предполагат, че вместо да реформира фискалните правила в подкрепа на зелените инвестиции, ЕС вероятно ще набере нов общ дълг.

Блокът изненада пазарите през 2020 г., когато се съгласи да изтегли общ дълг на стойност 750 млрд. евро, за да финансира икономическото възстановяване от пандемията. Същият инструмент може да се използва за специфично насочване на прехода към въглероден неутралност.

Наследството на пандемията е, че сега наистина знаем, че ако кризата е достатъчно голяма, тогава общият европейски дълг може да бъде част от решението и моят залог след две, три, четири години е, че климатичната ситуация ще достигне това политическо ниво“, каза Джейкъб Киркегор, старши сътрудник в германския мозъчен тръст на Marshall Fund.

Министърът на финансите на Ирландия Пашал Донохоу също каза пред CNBC, че „това е важна тема“, която ще следва еврозоната през 2022 г.

Въпреки това той е на мнение, че каквото и да решат финансовите министри в крайна сметка, едно нещо е ясно: тези инвестиции „не могат да бъдат покрити изцяло с публичен капитал“.