Как Конституционният съд се потопи в предизборната кампания

Решението на Конституционния съд, с което обяви, че назначението на Кирил Петков за служебен министър на икономиката е противоконституционно, защото тогава той е бил двоен гражданин – на България и на Канада – предизвика двояк ефект – малък хаос в правната система и сътресение в политическите среди, което може да доведе до промяна на нагласите в хората две седмици преди изборите за президент и парламент. Това решение вече рефлектира върху авторитета на Конституционния съд. Появиха се гласове за премахване на „най-скъпите безделници в държавата – конституционните съдии“.

Прогнозите

Очакванията на социолозите са, че подкрепата за Кирил Петков и неговата формация „Продължаваме промяната“ може да спре, независимо от обясненията на самия Петков, че той доброволно се е отказал от гражданство пред нотариус и че това е достатъчно. Според смисъла на основния закон Петков е нарушител, защото освен доброволен отказ, трябва и решение от Канада, че той вече не е неин гражданин, а към момента на назначаването му такова няма. Темата в момента се експлоатира от всички страни – ляво, дясно, център, за да бъде атакуван освен Петков и президента Радев, който го е назначил.

Вероятно ще се случи именно този сценарий – новата формация да не може да привлече още гласове“, коментира пред Economic.bg Димитър Ганев. Според него не може да се очаква, че скандалът ще прелее гласове във формацията на Петков, каквито прогнози вече бяха направени.

Социологът Чавдар Найденов смята, че от поведението на Кирил Петков много зависи как ще гласуват за него избирателите, защото казусът с гражданството не е нов и още през септември е станало ясно, че има такъв проблем. Според Найденов обаче, ако Петков продължи да неглижира проблема с основния закон, това няма да изглежда сериозно в очите на част от потенциалните му избиратели, които очакват от него по-отговорни действия. Найденов смята, че този скандал ще даде и друг страничен ефект, който може да се отрази негативно на БСП и Радев.

След решението на КС, Радев и неговият Инициативен комитет(ИК) излязоха с позиция в подкрепа за Петков и обявиха, че не е задължение на президента да проверява декларациите на служебните министри. От „Позитано“ 20, които също участват в ИК, обаче разпространиха изненадващо остра позиция срещу комитета и президента, като заявиха, че положителното отношение към Петков е недопустимо.

Острите позиции в предизборна кампания не са препоръчителни, защото отблъскват избиратели и от БСП, и от Радев“, смята Найденов. Според него в този случай БСП е наляла вода в мелницата на ГЕРБ.

„В такива ситуации е невъзможно да се каже какво ще стане на втория тур на президентските избори“, смята Димитър Ганев.

Кои решения на Петков могат да бъдат атакувани?

От решението на КС следва, че актовете на Петков не се обявяват автоматично за нищожни, независимо че според проф. Даниел Вълчев, който работи за кандидатурата за президент на ГЕРБ, те трябва да бъдат обявени за такива. Тълкуването на конституционалистите е, че отделни актове на Петков могат да бъдат атакувани по административен ред в съда.

Правната сигурност изисква да се преценява всеки акт поотделно. Не може да се каже, че всички актове автоматично са незаконни“, коментира пред Economic.bg доц. Наталия Киселова. Според нея всяко решение трябва да се гледа поотделно.

Бившият правосъден министър Янаки Стоилов даже уточни кои ще са тези актове – най-чувствителните и те ще бъдат оспорвани по политически причини. По мнение на специалисти тези решения засягат най-вече кадровите промени в Българската банка за развитие. Според Стоилов ще се наложи в спорни ситуации действащият министър да преподписва спорните актове.

Но не всички решения могат да минат по този параграф. Според доц. Киселова има актове, които новият министър може да подписва със задна дата, но има и такива, които не може. Актове, с които се създават права за гражданите могат да бъдат подписвани наново, но когато актът е устройствен и касае процедурата – не може.

Има решение на КС отпреди 15 години, което определят кои решения могат да важат със задна дата. То казва, че по отношение на материално-правните е допустимо, но по отношение на процедурните – не“, обясни Киселова.

Размерът на хаоса около тези решения още не може да бъде изчислен. Служебният министър на икономиката Даниела Везиева вече е възложила на екипа на министерство да направи анализ кои решения на Петков биха били евентуално обект на бъдещи съдебни спорове. И се презастрахова, че би подкрепила всички решения на предшественика си, ако те попаднат в съда.

Как е в Молдова

В цялата тази сага около гражданството на Кирил Петков, който като служебен министър се обяви за разчистване на корупцията, а после създаде собствена формация, неизяснен остана един въпрос – за мястото на Конституционния съд в политическите битки. Защото този орган излезе с две важни решения в условия на две кампании- за пола и за гражданството на лидер на партия. И двете наливат вода в мелниците на отделни партии.

Според специалисти по конституционно право от КС се иска да прави нещо, на което няма право – да дописва Конституцията, при положение, че неговата задача е друга – да преценява един акт дали е съобразен с нормите на основния закон. Работа на политиците и на парламента е да съберат необходимото мнозинство и да променят Конституцията, а не да прехвърлят горещите въпроси в други ръце.

В Европа има един конституционен съд, който се намесва така открито в политическите битки. Конституционният съд на Молдова например отстранява временно президента на страната, ей така, за един ден, за да не може да върне даден закон. На следващият ден, след публикуването на закона, президентът отново започва да изпълнява функциите си.