Как Турция стана „врата“ за внос на руско гориво в ЕС

В един мек пролетен ден на месец май в южна Турция, само на 60 километра от сирийската граница, танкер, дълъг колкото две футболни игрища, спира в терминала „Торос Джейхан“, готов да натовари гориво. Зареден със 150 000 барела газьол, след това корабът тръгва на тридневно пътуване към рафинерията Motor Oil Hellas в Южна Гърция.

Уж горивото било турско и Атина настоява, че не приема товари с руски произход, в съответствие със забраната на ЕС. Но нови изследвания и доклади показват, че пратката вероятно е била точно това: руски петрол, скрит с нови маркировки.

Това е част от много по-широка тенденция, според изследване на няколко мозъчни тръста – Центърът за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) и Центърът за изследване на демокрацията (CSD), както и независими доклади от POLITICO.

Руският петрол, изглежда, масово пристига в ЕС през Турция. И всичко е законно. Схемата е възможна поради "вратичка" в санкциите, позволяваща в ЕС да влизат „смесени“ горива, ако са етикетирани като неруски. Това е доходоносна възможност, която според изследванията е генерирала до 3 милиарда евро за Москва само от три пристанища за 12-те месеца, след като ЕС забрани руските горива през февруари 2023 г.

Турция се превърна в стратегическа спирка за руските горивни продукти, пренасочени към ЕС, генерирайки стотици милиони данъчни приходи за военната каса на Кремъл“, каза Мартин Владимиров, старши енергиен анализатор в CSD.

„Трябва да затегнем скобите си и да намерим начини да предотвратим заобикалянето на санкциите“, каза външният министър на Естония Маргус Цахкна пред POLITICO. „Трети страни, особено нашите съюзници в НАТО (като Турция), трябва да се съобразят с нашите санкции колкото е възможно повече.“

Наливане на масло в огъня

Преди започнатата от Русия война в Украйна, Европейският съюз разчиташе на нея за една четвърт от вноса на суров петрол и за 40% от покупките на дизел – нещо, което се промени драстично, след като Блокът се съгласи на пълна забрана и за двата продукта през 2022 г.

Приблизително по същото време Турция започна тихо да увеличава собствения си внос на горива от Русия, като същевременно увеличи износа си към ЕС.

През последната година числата почти съвпадат, разкрива изследването. Между февруари 2023 г. и февруари 2024 г. Турция е увеличила своите руски покупки със 105% в сравнение с предходните 12 месеца. В същия този период износът на гориво от Турция за ЕС скача със 107%.

Това не означава, че всяко гориво, пристигащо в ЕС от Турция, е руско. Турция има рафинерии, които могат да преработват почти 1 милион барела суров петрол на ден. Освен това турските фирми вероятно препродават някои неруски горива в ЕС.

Но географското положение на няколко турски пристанища, съчетано с данни за внос и износ, категорично показват, че значителни количества руско гориво просто е било преопаковано и предадено на купувачи в ЕС.

Това илюстрира креативните начини, по които Русия заобикаля санкциите на ЕС, за да защити своята търговия с изкопаеми горива, която съставлява почти половината от бюджета на Кремъл и предлага жизненоважен спасителен пояс за нейната военна кампания. Миналата година POLITICO разкри, че Москва е спечелила 1 милиард евро от друга "вратичка" в санкции на ЕС, засягаща конкретно България, доказвайки, че договорката на страните от Г-7 за ограничаване на цената за търговия с руски петрол до 60 долара за барел до голяма степен се провали.

Тази нарастваща търговия идва в момент, когато отношенията между ЕС и Турция се влошават заради руските ѝ инициативи – дори когато страната прави незначителни стъпки, за да се приведе в съответствие със санкциите на САЩ. От началото на войната Турция предлага да се превърне в газов център за Москва, като същевременно „изпива“ големи количества петрол.

Последните разкрития предизвикват призиви за действие, докато страните от ЕС обсъждат 14-ия пакет от санкции на блока срещу Русия.

Югоизточното пристанище „Джейхан“, например, има ограничени пътни и железопътни връзки с рафинериите, което му дава малко възможности за получаване на големи доставки на гориво, освен чрез танкерите, акостиращи на неговите кейове.

Между февруари 2023 г. и 2024 г. пристанището е приело около 22 милиона барела гориво, 92% от които са дошли от Русия – три пъти повече от количеството, внесено от Москва предходната година. През същия този период 85% от износа на горива на пристанището е отивал за ЕС.

Заедно това предполага, че голяма част от руското гориво, което идва, е било обърнато на пазара на ЕС под различен етикет.

Това не е първият път, когато пристанището е подложено на проверка. През март Global Terminal Services, която управлява друг експортен терминал наблизо, заяви , че вече няма да приема руски внос, тъй като беше под натиск от санкциите на САЩ.

Но „Торос“ не е взел такива предпазни мерки и продължи да внася гориво от Москва, включително доставката на газьол през май миналата година. Общо терминалът е получил 1.4 милиона барела руско гориво от февруари 2023 г. до 2024 г. - почти всичките 1.5 милиона барела, които е донесъл през това време. През тези 12 месеца тя също изпрати 1.6 милиона барела в ЕС, което представлява по-голямата част от изнесените 1.9 милиона барела.

Това прави „много вероятно“ терминалът да реекспортира руско гориво за ЕС, каза Виктор Катона, водещ анализатор на суровия петрол във фирмата за анализ на данни Kpler. Той отбеляза, че по-високите обеми на износ на Торос могат да се обяснят с малки количества, идващи от близка рафинерия или гориво, което вече е на склад.

Подобна е и историята в две други пристанища: западното съоръжение Marmara Ereğlisi и южното Mersin. И двете показаха сходни годишни скокове в техния руски внос – два пъти в Marmara Ereğlisi и тройно в Mersin – които съвпаднаха със скок в износа за ЕС.

Въпреки че и двете пристанища са по-добре свързани с близките рафинерии и внасят повече неруско гориво от „Джейхан“, данните все пак разкриват „значителна възможност руски петролни продукти да се реекспортират“, каза Вайбхав Рагунанда, анализатор в CREA.

Източник: Център за изследване на демокрацията

Собствениците и операторите на трите турски терминала - Toros Terminal на Ceyhan, Turkis Enerji на Mersin и OPET на Marmara Ereğlisi - не отговориха на въпроси, изпратени от POLITICO.

На практика Турция се превръща в най-големият вносител на руски горива в света. От влизането в сила на забраната за внос на руски горива в страните от ЕС и Г7 на 5-ти февруари, 2023 г. до края на февруари, 2024 г., Турция е внесла руски горива на стойност 17.6 млрд. евро, които са генерирали 5.4 млрд. евро данъчни приходи за хазната на Кремъл и финансиращи пълномащабната война на Русия в Украйна. 

В същия период 11% или общо 13 млн. тона от европейския внос на горива идва именно от Турция. Основните страни, които внасят руски горива са Гърция, Испания, Италия и Холандия. От анализа става ясно, че има доставки и до Росенец в същия период, но той не обхваща периода след падането на дерогацията.