Какво ще се промени за българските износители в Лондон

Това все пак е подкрепено и от „добрата сделка“, която Великобритания и ЕС постигнаха в последния възможен момент. Постигнатото споразумение ще даде възможност на българските фирми да продължат да реализират износ към Обединеното кралство, но въвеждането на новите експортни процедури ще доведе до известно оскъпяване на процеса.

Обемът на търговията със суровини като мед, горива, слънчоглед, обзавеждане, облекла и пластмаса не би трябвало да се промени изобщо, прогнозират от БСК. Що се отнася до електрониката, електротехниката и машините, вероятно ще се наложи издаване на нови сертификати за съответствие, тъй като трябва да бъде доказано, че над 45% от съдържанието на компонентите са от Европейския съюз, а не от трети страни, като в противен случай ще бъдат налагани мита.

Износът на фармацевтични продукти също няма да бъде облаган с мита, но българските фирми, ориентирани към износ в този сектор, трябва да преминат през нова процедура по регистрация. Общо българският експорт към Великобритания се равнява на около 700 млн. евро годишно, което представлява около 2.5% от целия експорт на страната.

Специфична ниша обаче е износът на храни и напитки за зареждане на българските магазини в Обединеното кралство. Той варира значително – между 40 и 70 млн. евро годишно. Характерно е, че разнообразието от стоки е голямо, а партидите – малки. Макар да не се налагат мита, очакванията са, че вносът им към Острова ще се оскъпи значително, тъй като всяка партида ще изисква отделен санитарен или фитосанитарен сертификат съгласно изискванията на Великобритания.

Колкото до вноса, с изключение на някои британски фармацевтични продукти, нищо от него всъщност не е от изключителна важност за българските потребители.

Позитивите и негативите от излизането на Великобритания от ЕС, които (може би) пропускаме

Според БСК Великобритания бе един от корективите на брюкселската администрация, която все повече затъва в правила и процедури. С излизането на страната от Блока се очаква задълбочаване на бюрокрацията и намаляване прозрачността в работата на европейските структури в полза на южните държави.

За сметка на това ограничаването на каботажните права (бел. р. – става въпрос за услуги, предоставяни от чуждестранни превозвачи, които след извършен международен курс се намират в дадена страна и вместо да се връщат празни, извършват допълнителен превоз в страната, преди да достигнат границата) на британските превозвачи може да се окаже добра възможност за българските транспортни фирми да заемат тази пазарна ниша.