Климатичният хаос

Еколозите говорят за глобалното изменение на климата, включвайки увеличаването на средногодишната температура, което води до топенето на ледниците и покачването на морското равнище. В допълнение към затоплянето, има и дисбаланс на природните системи, което води до промени в режима на валежите, температурни аномалии и повече природни бедствия като урагани, наводнения и засушавания.

Според учените, през първите десет месеца на 2015 г. средната температура на планетата е с 1,02°C по-висока от тази, отчетена през ХIХ век (когато е започнало наблюдението на промените в глобалната температура). Прагът от един градус е надхвърлен за първи път в съвременната история. Учените са единодушни, че причина за това е човешката дейност – потреблението на петрол, газ и въглища - води до парников ефект, който води до повишаване на средната температура. 

Експерти посочват, че между 2000 г. и 2010 г. е отчетен най-силен ръст на емисиите на парникови газове през последните 30 години. Според Световната метеорологична организация, през 2014 г., тяхната концентрация в атмосферата е достигнала рекордни нива.

"Ние не виждаме CO2 емисиите. Това не е видима заплаха, но е съвсем реална. Това означава покачване на глобалните температури, увеличаване на броя на опасни метеорологични явления като наводнения, топенето на леда, покачване на морското равнище и увеличаване на киселинността на океаните", казва генералният секретар на Световната метеорологична организация - Мишел Жаро.

 Какво заплашва затоплянето

Ако държавите не започнат сериозно да разглеждат въпроса за опазването на околната среда, до 2100 г. глобалните температури може да се повишат с 3,7-4,8° C. Климатолози предупреждават, че ще има необратими последици за околната среда след затопляне с повече от 2 ° C.

С цел да се привлече максимално внимание към проблема с климатичните проблеми, ООН повдигна темата не само с политици и учени, но и с известни личности. Холивудският актьор Робърт Редфорд в изявление предупреди международната общност, че "мина времето на половинчатите мерки и отричането на изменението на климата."

"Ние виждаме последиците от това явление (изменението на климата) в цял свят - от сушата и глада в Африка и изгарящата жега на Южна Азия за горските пожари в Северна Америка, опустошителни бури и наводнения в Ню Йорк. Трябва да действаме заедно, защото изменението на климата засяга всяка страна", категоричен е актьорът Робърт Редфорд.

 Необитаема територия

Някои страни, поради високата влажност и високата средна температура до 2100 г. може да станат необитаеми. Според проучване, проведено от американски учени, в рисковата група влизат Катар, Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и други страни от Близкия Изток.

Според изчисленията на климатолози, при сегашния темп на нарастване на емисиите на парникови газове най-рано през 2070 г. средната температура в Персийския залив може да достигне 74-77 ° C. Това ще направи района неподходящ за хора. Изключване може да направи голям град с добра климатична система. Но тези хора ще могат да излизат само през нощта.

Удар по биологичното разнообразие

Според някои учени, ние сме в средата на шестото масово измиране в историята на Земята. И този път, този процес е причинен от човешките действия. Ако глобалното затопляне не бъде спряно, много екосистеми и видове животни ще загубят разнообразието си.

Има прогнози за изчезването на до 30-40% от растителните и животински видове, както техните местообитания ще се променят по-бързо, отколкото те са в състояние да се адаптират към тези промени.

Липса на питейна вода, глад и епидемии

Експерти на ООН предупреждават, че затоплянето ще окаже неблагоприятно влияние на добивите, особено в по-слабо развитите страни като Африка, Азия и Латинска Америка, което води до проблем с храните. Според учените, до 2080 г. броят на хората, изправени пред заплахата от глад, може да се увеличи от 600 милиона души.

Друга важна последица от изменението на климата може да бъде недостигът на питейна вода. В сухите райони (Централна Азия, Южна Африка, Австралия и др.), положението ще се влоши в резултат на намаляването на валежите.

Гладът, недостигът на вода и миграцията на насекомите могат да доведат до увеличаване на разпространението на епидемии като малария и треска.

Изменението на климата може да се отрази не само на здравето на хората, но също така и да повиши риска от политически разногласия и конфликти за достъп до вода и хранителните ресурси.

Покачването на морското равнище

Една от най-забележимите последици от затоплянето на климата, е вероятно да стане топенето на ледниците и покачването на морското равнище. Милиони хора по крайбрежията може да загубят живота си от честите наводнения или ще са принудени да ги напускат, предричат анализатори на ООН.

Според експерти, покачване на морското равнище в XXI век ще бъде до 1 м (през ХХ век е било 0.1-0.2 m). В този случай, най-уязвими са низините, крайбрежните райони и малките острови.

Първите, които попадат в рисковата зона са Холандия, Бангладеш и малките островни нации като Бахамите, Малдивите.

Големи територии също могат да бъдат наводнени страни като Русия, САЩ, Великобритания, Италия, Германия, Дания, Белгия, Ирак, Тайланд и Виетнам. Сериозна е заплахата за Китай, където около 140 милиона души могат да загубят домовете си, и Япония, където покачването на морското равнище може да залее домовете на повече от 30 милиона души - една четвърт от населението.

Какво да правим

Според учените, пълното предотвратяване на климатичните промени от човечеството е малко вероятно. Въпреки това, международната общност може да ограничи покачването на температурите и да избегне необратимите последици за околната среда. За да направят това, което искат и да ограничат емисиите на парникови газове, трябва да се разработят алтернативни енергийни източници и да се създаде стратегия за намаляване на рисковете, дължащи се на затоплянето.

Адаптирането на обществото към новите условия

Плановете за свеждането на щетите, причинени от изменението на климата, до минимум, трябва да обхванат всички сфери на човешката дейност, включително здравеопазването, селското стопанство и инфраструктурата.

Въпреки това, различните страни имат различни възможности за неутрализиране на въздействието на изменението на климата.

Конференцията в Париж и новото споразумение

Резултатът от международните усилия за борба с ефектите от затоплянето се превърна в ново споразумение, което трябва да бъде подписано на 21-ата конференция по изменение на климата "Париж 2015" (30 ноември - 11 декември).

Предвижда се, че документът ще съдържа квоти за емисиите на парникови газове, специфични планове за предотвратяването на щетите причинени от изменението на климата, с посочване на източници на финансиране, както и планове за прехода към безопасни източници на енергия.

В текста са използвани материали на научно-образователния проект на агенция ТАСС.