КНСБ сви очакванията си за минималната работна заплата

Напълно постижимо е минимална работна заплата да стане 730 лв. тази година. Това обяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на пресконференция на синдикатите. Според него такъв размер на минималното възнаграждение би бил компромис между исканията на синдиката и предложението на правителството.

През последните седмици КНСБ твърдо стоеше зад позицията, че минималната работна заплата трябва да стане 750 лв. Преди да бъде съставено новото правителство, от КНСБ дори заплашваха със стачни действия. Според новата власт обаче минималната заплата може да се покачи само до 710 лв.

По време на днешната конференция Димитров заяви, че Директивата на Европейския съюз за адекватни и справедливи минимални заплати в ЕС ще бъде ключова за определянето на МРЗ в страната. В нея се предлагат няĸoлĸo ĸpитepия, oт ĸoитo държавите дa избират как да определят механизмите за МРЗ. Един oт тяx e минимaлнaтa paбoтнa зaплaтa дa се формира cпpямo cpeднaтa за страната, откъдето идваше и инициативата на КНСБ минималното възнаграждение да стане 750 лв., приемайки, че средното за страната е 1500 лв.

Мария Минчева, зам.-председател на БСК, също се включи в конференцията и заяви, че синдикатите и работодателите споделят общото виждане, че МРЗ трябва да се покачи, но имат различия как това да се случи.

„Чува се, че ще има една Директива и че каквото ни каже Брюксел, такава МРЗ ще има, но мисля, че е честно да се каже, че тя е в етап на преговори, тъй като няма пълно единодушие по критериите и конкретните текстове. Нека не избързваме с прилагането й“, посочи Минчева, допълвайки изказването си пред Economic.bg по темата.  

От КНСБ пък констатират, че покачване трябва да има независимо по какъв начин.

Димитров заяви, че българите, работещи на минимална заплата през 2021 г., са загубили 1% от покупателната си способност. По негови думи за първи път от 2011 г. насам хората, които работят за минимално възнаграждение в страната, губят покупателна способност.

Според данните българските граждани, които получават минимална заплата могат да си позволят най-малкото количество малоценни стоки, сравнено с останалите европейски граждани – като хляб, яйца, ориз и др.

Нетният размер на минималната заплата в България трябва да е 350 евро, за да имаме нетната покупателна способност на гражданите като тази на минимална работна заплата в Румъния например“, отбеляза директорът на Института за социални и синдикални изследвания на синдиката Любослав Костов.

В момента над 870 000 души в България работят на заплата, която е до размера на минималната или равна на нея, сочат данните на финансовото министерство.

Според Димитров твърденията, че ръстът на МРЗ ще унищожи работните места, които са по-малко продуктивни, като по този начин ще се блокират работниците и по-специално нискоквалифицираните при намирането на работа, отдавна не се потвърждават.

Той посочи, че няма никакви емпирични доказателства, че увеличението на минималната работна заплата намалява заетостта на нискоквалифицираните работници, а дори е обратното – в годините, в които тя расте и става по-голям процент от средната, заетостта на нискоквалифицираните работници се увеличава. Според изнесените данни през 2009 и 2011 г. има замразяване на минималната работна, като тогава коефициентът на заетост на тази група бележи спад и достига 36.2 на сто. След повишението в периода 2013 - 2020 г. непрекъснато расте коефициентът на заетост и достига до 51.2 през 2019 г. – последната година преди избухването на пандемията.

Таблица: КНСБ/ Съотношение МРЗ/СРЗ в сравнение с Коефициент на заетост на нискоквалифицирани работници

Според Пламен Димитров и Любослав Костов искането на КНСБ минималната заплата да стигне заплатата за издръжка, така че да няма работещ беден, е стратегически въпрос и от политическа значимост за бъдещето на демократичния процес.

КНСБ показа и данните на Eurostat, според които България е на последно място в Европейския съюз по размер на минималната работна заплата за второто полугодие на миналата година. Единствено Албания и Черна Гора са след нея по този показател в Европа, а на челните позиции се нареждат Люксембург, Ирландия и Нидерландия.