Круизните кораби отново ще заобиколят България
За втора поредна година нито един голям лайнер няма да акостира на българското Черноморие
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Нито един круизен кораб няма да акостира на черноморско пристанище в България. Същата беше ситуацията и през миналата година, съобщава Телевизия Европа. За последно у нас е акостирал голям лайнер през 2017 г. Круизните компании избягват да включват региона в маршрутите си, а причината е сложната обстановка на Кримския полуостров.
Преди кризата средно по 25 круизни кораба със стотици туристи посещаваха морските ни пристанища. Рекордът беше през 2014 г., когато близо 40 лайнера акостираха на Морска гара - Варна. Приходите от круизен туризъм тогава бяха около 1.5 млн. лв. само под формата на пристанищни такси. Тук не се включват разходите на туристите за храни, напитки, туристически атракции и входове в културно-исторически забележителности и музеи. Така пропуснатите ползи за икономиката ни от липсващите круизни кораби през последните пет сезона плюс настоящия надминават 10 млн. лв., категорични са експертите.
„Това е тенденция в цялото Черно море, няма достатъчно тонаж, така че и ние сме потърпевши. Но с течение на времето всичко е възможно. Просто както беше възможно 36 кораба, така е възможно и 0 кораба, но ще видим“, коментира Александър Аврамов, началник на Морска гара-Варна.
За този сезон само един лайнер е заявил визита във Варна, но и той няма да дойде заради технически проблеми. Други заявки засега няма. Големите пасажерски кораба са на път да се превърнат в екзотика за морските ни пристанища. А от това губи бизнесът у нас.
„От една страна са приходите за целия град, а от друга - реклама за целия град, все пак това са красиви кораби, красиви конструкции, които всяко морско пристанище би следвало да посреща и да иска да има“, казва Александър Аврамов.
Отлив се наблюдава и при яхтения туризъм въпреки по-ниските пристанищни такси у нас. „Когато беше отворен пътя за Украйна и Русия, имаше значително повече, но откакто стана проблемът с Крим, избягват да минават Босфора, също като пасажерските кораби. Но си заминаха българските яхти. До 2010 г. тук беше пълно само с големи и хубави яхти. Яхти на българи“, коментира Лъчезар Братоев, председател на Асоциацията на вносителите и производителите на яхти в България.
Раздвижване в круизния и яхтения туризъм се очаква догодина. Вече има няколко заявки за Варна. „Текат записвания на пътници към големите компании. Дай Боже да се удвоят, има такива индикации - да станат 7 или 8 посещения. Но все пак е рано да се говори. За яхти винаги има шанс, те са по-мобилни, нямат нужда от записвания както при големите кораби, които са като малки плаващи градове“, казва Александър Аврамов.Преди кризата средно по 25 круизни кораба със стотици туристи посещаваха морските ни пристанища. Рекордът беше през 2014 г., когато близо 40 лайнера акостираха на Морска гара - Варна. Приходите от круизен туризъм тогава бяха около 1.5 млн. лв. само под формата на пристанищни такси. Тук не се включват разходите на туристите за храни, напитки, туристически атракции и входове в културно-исторически забележителности и музеи. Така пропуснатите ползи за икономиката ни от липсващите круизни кораби през последните пет сезона плюс настоящия надминават 10 млн. лв., категорични са експертите.
Четете ни във Viber 
