Линията, която води напред

Картината е като човек и трябва да можеш дълго да живееш с нея, когато тя влезе в твоя дом или офис, уверява Татяна Харизанова. Емоции, страст и огън са нейният двигател в живописта. Тя търси своето Аз чрез картините, които рисува. Изобразява своя вътрешен свят, гледан през нейните външни очи. Така се раждат „Точно преди да заспя”, „Те”, „Многото Аз”, „Закуска в леглото”, „Свързаност”.

Заглавията

поетично дорисуват разказа, който тече на платното. Чрез картините показва състояния, но и запълва лични празноти. Липсва й прегръдка, появява се „Прегърни ме”, две години не може да стигне до морето и сега „Лодки” се полюшват върху платната й. Рисува места, на които не е била, за да отиде там, и неща, които иска да й се случат.

Смяна на тоналността

последва след абстрактните внушения „Освободи цвета”. Изложбата „В кръга на линията” в столичната галерия Сан Стефано показа други нейни настроения. Това, което обединява платната в този цикъл, създаден в продължение на година, е чистата линия и синтезът, при който хората и чувствата са превърнати в символи и знаци. Повечето от картините са само в два, рядко в три или повече цвята. „Многото говор е объркващ, затова опитвам да стигна до онази простота, която излъчва благо спокойствие”, обяснява художничката.

Изкуството

зарежда и захранва. И нека хората да влизат в галериите, за да се вдъхновят от начина, по който някой друг вижда света. Без срещи с изкуството, ще се редуват ден и нощ, човекът ще стои долу в ниското и няма да се осмели да се изкатери до своето духовно величие,  казва Татяна Харизанова.

Линията, цветът, емоцията, цикличността и промяната ще продължат да водят художничката напред към непознатата Татяна Харизанова.