Изкуството, което ни държи живи

Търся как да се обогатя и да стана по-добър, по-отзивчив и по-разбиращ. И ако видя успех, съм доволен, но зная, че или се заблуждавам, или не е достатъчно, затова продължавам да се усъвършенствам не само технически, но и като човек...

Тези думи са на Иван Пазламачев. След 33 г. в Америка наскоро той направи първата си софийска самостоятелна изложба в галерия „Астри“.

Накъде

Роден е в Ямбол през 1968 г.. През 1987-а завършва Средното специално художествено училище за приложни изкуства в София. През 1990-а напуска България. Пребиваването в САЩ от 1991 г. насам, след едногодишен престой в Германия, му се отразява предизвикателно със своите трудности и лесности: „Отидох напълно заблуден, но се събудих веднага от мисълта, че трябва да започна от А. Най-хубавото е, че научаваш много нови неща, ако си любопитен. Ако нямаш любопитството до последния си дъх, по-добре да си мъртъв. Любопитството е качество, което се стремя да притежавам с пълна сила. Понякога го забравям, но си го припомням, за да не „хвана паяжини“.

Камъкът и неговото място

Когато пристига в САЩ, е на 23, с амбиции и летеж в облаците. Но бързо се приземява. В началото вижда успеха като предизвикателство, а после започва да го измерва с това как върви напред. През 2002 г. след конкурс е приет в Профсъюза на сценичните работници в САЩ и оттогава е ангажиран с изработването на декорите за театрални постановки на Бродуей. Рисува в ателието си и съумява да се наложи като търсен автор. Сега се радва, че през 2017-а е възродил връзките с България, защото престоят тук му дава силен творчески заряд.

 "Може би Йероним"

Земята се върти

Мотив за заминаването му е убедеността, че в България няма да може да постигне всичко онова, което иска. Създаването на декори го е научило да работи в огромен мащаб, усвоил е нови техники. И затова казва, че и на малко платно монументалността е възможна. Чувства удовлетвореност и вече вижда нови перспективи за творческото си присъствие в България. Замисля да си създаде комфорт за работа във Велико Търново, където има много приятели художници.

Разказвач на истории

Художникът е разказвач на истории, поднесени по нов начин и погледнати от различен ъгъл. С участието си в изложби в България цели да „завърже разговор“ с ценителите на изобразителното изкуство. За някои от платната, рисувани напоследък, е използвал себе си като модел, това не са просто автопортрети. Чрез експозицията в София той предава едно от своите послания: „Когато се опитваме да влезем в среди, затворени за нас, и правим и невъзможното дори, усилията са ненужни и излишни. Да сме в автентичността и в силата си – така ще бъдем добре приети и ще носим ползи на хората“.

На Луната

Любопитството е пътеводна звезда. Не спирайте! – казва още Иван Пазламачев. И тъй като той не спира да създава и да се развива, 14 негови картини влязоха в дигиталния Лунен кодекс, Codex Nova, и вече са на Южния полюс на Луната. Тези постижения на човечеството са доставени на 22 февруари 2024 чрез SpaceX Falcon 9 по програмата на НАСА за предаване и съхраняване на културното наследство на земляните.

 "Може би Сизиф"

Ценности

Думи, мисли, звуци, хора, природа, спомени, музика, филми  – във всичко Иван Пазламачев намира вдъхновение. Човекът според него е безценен и трябва да съхрани своята уникалност, пренебрегвана напоследък от хората в името на технологиите. Храна, лекарства и изкуство – това ни поддържа живи. Като българин в Америка той вече е разбрал, че най-важното, което остава, е занаятът. Затова е спрял да прави абстрактни произведения: „Всеки има идеи, въпросът е кой как технически ги изпълнява. През занаята, усвоен до перфектност, се стига до направата на нещо, което си струва. Затова - усъвършенствайте се“.

Текстът е част от бр. 123 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.