„Мощен глобален глас“: Какво показва разширяването на БРИКС с 6 нови страни?
Включването на Иран в организацията изпраща огромно послание към Г-7, към Глобалния север и към Вашингтон, твърдят анализатори
Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ бяха поканени да се присъединят към групата на най-големите нововъзникващи икономики през януари 2024 г. С това свое решение БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - направи важна стъпка в разширяването на обхвата и влиянието си, пише в свой анализ Al Jazeera.
БРИКС - който беше сформиран през 2009 г. с участието на Бразилия, Русия, Индия и Китай – първоначално се разшири през 2010 г., за да приеме Южна Африка. Анализатори твърдят, че сега групата се стреми да създаде по-силна коалиция от развиващи се нации, които могат по-добре да поставят интересите на Глобалния юг в дневния ред на света.
Шестте страни са избрани, след като държавите от БРИКС са постигнали консенсус относно ръководните принципи, стандарти, критерии и процедури на процеса на разширяване на БРИКС“, става ясно от зaĸлючитeлнaтa дeĸлapaция oт 15-aтa cpeщa нa въpxa нa opгaнизaциятa "Йoxaнecбypг-2".
„Значими държави“
„Трудно е да се намерят общи черти между шестте страни, поканени да се присъединят към БРИКС, освен това, че всяка от тях е важна държава в своя регион“, каза Дани Брадлоу, професор от Центъра за развитие на стипендиите в Университета на Претория.
С включването на Саудитска Арабия, Иран, ОАЕ и Египет, може да се твърди, че центърът се измества в Близкия изток“, според Сануша Найду, старши научен сътрудник в Institute for Global Dialogue, южноафрикански мозъчен тръст, фокусиран върху Китай и Африка.
По думите на Найду това ще има икономически, стратегически и политически последици. Той казва, че последните допълнения ще накарат някои страни от БРИКС да мислят повече за своите политики в Близкия изток, а Китай и Индия да засилят вече съществуващите политики.
Китай наскоро посредничи при възстановяването на връзките между Саудитска Арабия и Иран - роля, която традиционно би била изпълнена от страна като Съединените щати. Индия пък подписа споразумение с ОАЕ за търговия в индийски рупии и емиратски дирхами, вместо в щатски долари.
„Списъкът за разширяване е много ориентиран към енергията“, каза Найду, допълвайки, че след обявеното решение някои анализатори са коментирали, че групата трябва да се нарече БРИКС + ОПЕК.
При избора на нови членове организацията може да е взела под внимание ценообразуването на енергийните продукти и как техните страни могат да намалят своята отговорност и уязвимост по отношение на цената на петрола.
Освен Русия, всички останали страни в БРИКС не произвеждат енергия. Те трябва да могат да накарат икономиките си да функционират, но не искат да бъдат хванати в клопката на съпътстващите щети от санкциите“, обясни Найду.
Използването на „едностранни санкции“ срещу страните и продължаващото господство на щатския долар в световната търговия е нещо, което БРИКС гласно оспори.
„Разширяването отваря нови пътища за търговия. Една от целите зад планираното разширяване е създаване на възможности за държавите от БРИКС да търгуват по-лесно една с друга, използвайки местни валути“, каза Карин Коста Васкес, чуждестранен старши сътрудник в Центъра за глобализацията в Пекин.
„Тази промяна може да увеличи потенциала за използване на валути, различни от щатския долар, особено чрез създаване на мрежа от държави, която повишава полезността на съответните им валути“, допълни той.
„Спасителен пояс”
Анализатори казаха, че една от страните, които биха могли да се възползват от режим на търговия извън долара, е Иран.
„Иран определено ще спечели най-много. Включването на страната подчертава факта, че тя не е толкова политически изолирана, колкото САЩ искат да бъде“, каза Наим Джийна, старши изследовател в южноафрикански мозъчен тръст.
Иран може да се превърне в икономически спасителен пояс, поради увеличената двустранна търговия. Членовете ще започнат да търгуват помежду си в собствените си валути. За Иран това би било чудесно“, допълни той.
Според него анализаторите са очаквали сред африканските държави да са били включени Алжир, който има петролни запаси, или Нигерия, която е най-населената страна на континента и водеща икономика.
„Изключването на Нигерия е обвинение срещу нашата външна политика или липсата на такава. Преди бяхме много панафрикански в нашата външна политика, но това се промени”, заяви Чета Нванзе, партньор в SBM Intelligence, геополитическа консултантска компания, която се фокусира върху Западна Африка.
„Едно нещо, което е много ясно е, че по-голямата част от Африка – с изключение може би на Нигерия и Кения – се отдалечава от Запада към Изтока. Ние се придържаме към западния лагер, без да го казваме изрично, но по-важното е, без да получаваме никакви ползи от това, че сме в западния лагер“, каза той.
Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ са подобни на Индия и до известна степен на Южна Африка, тъй като, по думите на Наим Джийна, това са страни, които са с единия крак в БРИКС, а с другия – в Запада. По-специално Саудитска Арабия се „позиционира“ по начин, който показва, че не е само в американския лагер.
„Вашите проблеми не са наши проблеми“
Анализаторите обаче не са на едно мнение за това какво казва разширеният БРИКС на Запада и какво означава това решение за настоящия глобален ред.
Групата сега представлява по-голям дял от световното население и икономика. Това обаче означава само, че организацията е потенциален мощен глас за реформа на договореностите за глобално управление“, каза Брадлоу.
Найду отбеляза, че включването на Иран в БРИКС изпраща огромно мощно послание към Г-7, към Глобалния север и към Вашингтон.
„Това посление казва: Ако имате проблем с тези страни, ние ще ги задържим при нас и вашите проблеми не са наши проблеми“, допълни Найду.
По думите й Южна Африка, която има важни връзки със САЩ, може да трябва да се справи с „последствията“ от последвалото напрежение.
Джийна каза, че все още БРИКС не се опитва да действа като политически форум, но това може да се промени.
По-страшно за Запада от шестимата, които бяха избрани, е, че 40 изразиха интерес да се присъединят към организацията. БРИКС се ангажира с постепенно разширяване. И така, докъде ще стигне след 30 години?”, допълни Джийна.
„Въпреки че шумът за дедоларизацията не е на хоризонта, факт е, че след няколко години две от трите най-големи икономики в света може да търгуват една с друга в рамките на БРИКС, без щатския долар. Това било причина за известно безпокойство”, заключи той.