МС плаща 60 853 лв. за печатни издания
До голяма част от тях има свободен достъп в интернет, подчертават в своя проверка от Института за пазарна икономика
Две важни неща се случиха през изминалите дни:
- България се оказа с едни от най-несвободните медии – според класация на „Репортери без граници” тя е последна по свобода на словото в ЕС и за 2015 е на 106-то място от 180 страни. За сравнение – през 2014 е била на 100-но място, а през 2013 – на 87-мо.
- Правителството потвърди намеренията си да вземе около 16 млрд. лева нов дълг през следващите 3 години (2015-2017 г.), което отново прикова общественото внимание, включително и защото медиите отразиха неграмотността на част от депутатите ни.
На фона на планираните бюджетни дефицити за 2015-2017 г. и значителния дълг, с който те ще се финансират, повишаването на ефективността и свиването на държавните разходи е повече от необходимо. Откъде да се започне с оптимизацията? От премахването на излишните разходи.
ИПИ редовно следи обществените поръчки. Така се натъкнахме на сключен договор за абонамент за вестници и списания от Администрацията на Министерския съвет. В подробен списък се посочват всички 109 заглавия, гарантиращи ежедневната осведоменост във ведомството.
Според договора за възлагане на обществена поръчка, подписан на 30.12.2014 г., за 2015 г. се предвижда заделянето на 60 853,34 лв. за абонамент за български и чуждестранни информационни печатни издания. На пръв поглед незначителна сума, но четейки по-внимателно, човек започва да се чуди, а и да се дразни. Ето защо.
Как се чете?
Явно на хартия, въпреки че най-четените вестници всъщност имат безплатен достъп до сайта си. Предимството на онлайн сайтовете, освен че са безплатни, е, че „побират” повече статии, отколкото един вестник, и поддържат архив.
В таблицата по-долу е представен списък на печатните издания, включени в абонамента, цената им без ДДС и информация кои от тях могат да бъдат намерени безплатно онлайн.
От направените от нас изчисления излиза, че разходите могат да се намалят с 69%. Тоест, ако читателите в Министерски съвет използват компютрите си, то ведомственият бюджет ще спести 42 073,596 лв. от заделените 60 853,34 лв.
Какво се чете?
Разглеждайки изданията, включени в списъка, се натъкваме на интересни заглавия като ”Наш дом”, ”Коса и красота”, „Биограф”, „Brava Casa bg”, „The New Yorker”, „Аеросвят”, „Клуб Криле” и др. подобни.
За редица от заглавията е трудно обяснимо с какво биха допринесли за успешната работа на Министерски съвет.
Коментарът по абонамента за вестници като „Уикенд” и „Галерия” оставяме на вас.
Заглавията с най-много заявени бройки са:
- „Труд”, „24 часа”, Стандарт” – по 24 броя и „Преса” - 22
- „Монитор”, „Сега” и „Капитал” – по 15 броя
- „Телеграф” – 12 бр.,„168 часа” – 13 бр. и „Всеки ден” – 13 бр.
Кой чете?
Поръчката съдържа и подробности за това за къде са абонаментите.
Интересните факти:
- В „Приемната” са фенове на „Труд” и „168 часа”
- Министър-председателят се старае да е в крак със спортните новини
- В Дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС” харесват „A-specto” и „The New Yorker”
- Началникът на охраната чете в. „Труд”
- Звеното по сигурност на информацията се доверява най-вече на „Труд” и „168 часа”
- В Мъжкото фризьорство са фенове на „Коса и красота”, ”Телеграф” и „Всеки ден”
- В Дамското фризьорство наблягат на „24 часа” и „Монитор”.
Къде още се чете за наша сметка?
В Парламента. 93 издания попадат сред предпочитаните от депутатите, а цената за годишния абонамент за 2015 възлиза на 38 331,01 лв. без ДДС. С най-много заявени бройки отново са: „24 часа”, „Труд”, „168 часа”, „Телеграф”, „Сега”. Повечето от заглавията се повтарят с тези за Администрацията на Министерски съвет, но се натъкнахме и на нови, сред които „Шок” и „Шоу”.
Министерството на икономиката също има обявена покана за абонамент за български и чуждестранни вестници и списания за текущата година, който да включва 36 издания.
И ако това ви изглежда като заяждане, може би сте прави, защото това е незначителна сума на фона на над 30 млрд.лв., които държавата планира да похарчи. Един мъничък разход, който не е за подценяване. Защо ли? Защото е типичен пример за неефективно разходване на държавните пари. А държавните пари са наши пари.
Толкова за малките разходи, за големите – да ни е страх да си помислим.