Наемането на кадри от трети страни стана по-лесно: Защо няма ефект?

Една година след законодателните промени, улесняващи процедурата и обещаващи бум в наемането на кадри от страни извън ЕС, ситуацията в този ъгъл на пазара на труда не изглежда особено различна. Или поне от количествена гледна точка. Облекчаването на издаването на сини карти обаче съвпадна със забавянето на IT индустрията, която е основният им ползвател. 

По данни на Дирекция „Миграция“ към МВР през 2023 г. общо 955 граждани на трети държави са получили право на пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Информацията бе съобщена от Министерството на труда и социалната политика в отговор на запитване по темата от депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров. То идва година след приетите в края на януари 2023 г. промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с които значително се улеснява вносът на висококвалифицирани кадри от трети страни. 

За облекчаването на процедурите се настоява от години с идеята да се отпуши притокът на специалисти от страните извън ЕС. По време на дискусиите около гласуването на дългоочакваните промени миналата година се чуха прогнози за това как те биха могли да изстрелят бройката на издаваните сини карти до няколко хиляди годишно. 

Въпреки че на теория ги делят ключови законодателни промени, 2022-а и 2023 г. всъщност изглеждат доста сходни една с друга откъм издаването на сини карти. За сравнение, през предходната 2022 г. има регистрирани 922 нови разрешителни, без да се броят подновените (167), показва справка в архива на Националния статистически институт. Всъщност това бе първата година с чувствителен скок при сините карти. Преди това бройката им растеше бавно от едва 61 през 2015 г., през малко над 100 през следващите три години, до 200-300 в периода 2019-2021 г. 

Бумът от 2022 г. може да се обвърже с подема на IT сектора, който е един от основните ползватели на инструмента „Синя карта“. На фона на повсеместната бурна дигитализация само в софтуерната ниша например през въпросната година бяха наети 8310 души, докато в тази на изнесените услуги – 15 000. 

През 2023 г. обаче бурните скокове бяха заменени от забавяне на растежа заради забавянето на международната икономика. Предвид че технологичните компании в България работят предимно с клиенти в чужбина, всяко сътресение отвън рефлектира пряко върху тях. В този смисъл по-слабият от очакваното ефект от законодателните промени при сините карти може да се дължи на това затишие на IT пазара. 

Инструментът „Синя карта на ЕС“ е особено важен за IT сектора, който страда от системна липса на кадри. Една от неизползваните в пълния им потенциал възможности за осигуряване на висококвалифицирани служители е именно наемането на граждани от трети страни. 

Нахлуването на Русия в Украйна например даде повод на много местни да избягат на Запад. IT специалистите от тези две държави, заедно с тези от Беларус, са припознати като потенциални служители в българските фирми. От бранша многократно са коментирали, че тромавата процедура по издаване на сини карти обаче ги е накарала лесно да заобиколят страната. 

Преди промяната на процедурите издаването на документа отнемаше около половин година. Дори и след облекчаването на някои бюрократични тежести, това продължава да се случва по-бавно в сравнение с други държави в ЕС – ако в Полша отнема няколко седмици, тук продължаваме да говорим за няколко месеца, коментираха представители на бранша по време на представянето на БАСКОМ барометър (б.а. – ежегодният доклад за състоянието на софтуерната индустрия, който Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) публикува по традиция в края на всяка година). 

Браншът настоява за още подобрения в процедурата. Такова например ще е електронното кандидатстване за синя карта от работодател и служител, какъвто проект вече има проект. 

---

Издадени сини карти през 2023 г.

Най-голям брой разрешения са издадени на граждани от Руската федерация – 486, следвани от Беларус – 79, Турция – 79, Украйна – 52, Куба – 44, Индия – 36, Египет – 28, Сърбия – 15, Тунис – 14, Филипини – 11 и др.

По информация на Агенция по заетостта преобладаващата част от висококвалифицираните специалисти са заети в сектора на ИКТ, следват тези в сектор търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети, строителство и преработваща промишленост. 

---